- Това е работа на Мат - отвърна Нина.
Отидоха до шатрата.
- Всичко готово ли е? - попита жената, когато влезе в малкото укритие.
- Дръж палатката затворена, става ли? - оплака се австралиецът. - Тук е адски студено! - Мъжът разполагаше с халогенна отоплителна лампа, включена в същото захранване, в което и оборудването му, но това не му пречеше да се свива в зимните си дрехи. - Иначе да, „Нелсън“ е готов за работа.
- Чудесно. Действай.
Мат погледна някаква карта на лаптопа си, след което отвори друг прозорец, преди да се заеме с управлението. Единият от мониторите беше свързан с една от камерите на подводницата, дневната светлина бързо се изгуби, когато машината се потопи.
- Превключвам на МАД. Ще заведа „Нелсън“ в центъра на езерото и ще стартирам радиално претърсване, за да покрия района, в който смятате, че се намира старото село. Ако нищо не излезе от това, ще премина на радар и ще се чупя от там.
- Звучи ми примамливо. - Нина наблюдаваше как върху картата се раздвижи един символ, след което премести поглед върху монитора, който предаваше пряко от камерата. Слабата светлина, която преминаваше през ледовете, лека-полека се изгубваше, докато подводницата се спускаше в дълбините на езерото. - Нека видим какво има там долу.
- Ако въобще има нещо - добави Еди зад нея.
Американката не можеше да се отърси от чувството, че съпругът ѝ се надяваше да не открият нищо.
* * *
Първият час от претърсването мина бавно и безплодно.
Данните от МАД не носеха никаква информация за незапознатите. След няколко минути настъпи вълнение, когато нещо изкриви фона на магнитното поле - Мат не му обърна особено внимание, тъй като беше сигурен, че става въпрос за обикновено парче метал, а не за магнитен източник, и се оказа прав, когато изпрати „Нелсън“ да го провери. Прожекторите на подводницата осветиха ръждясала корабна котва. Последващите сигнали се оказаха също толкова разочароващи: корозирала ав- томобилна врата и някакво неразгадаемо парче боклук.
- Казах ви да си пуснете судоку - обърна се Мат към Нина след четвъртата фалшива тревога.
Жената искрено желаеше да има занимавка, с която времето да минава по-бързо, но също така ѝ беше много интересно да наблюдава бавно движещата се машина под водата. Виждаше се, че някога долината е била изпълнена с дървета, също както и заобикалящите я хълмове, преди да бъде наводнена, и останките им още стояха по местата си като големи разлагащи се надгробни плочи. Гледката беше изключително обезпокоителна.
Еди не изглеждаше впечатлен.
- Майната му на всичко това - каза той и тръгна да излиза от шатрата, - отивам да се поразходя. Извикайте ме, ако нещо интересно се появи.
Нищо такова не се случи през следващия един час. Йоркширецът се върна в палатката, за да намери картината на монитора леко променена.
- Да сте се натъквали на още кофи? - попита той.
- Достатъчно, за да отворим магазин за стръв - отвърна Нина и потисна една прозявка. - Също така открихме парчета от лодки, нещо, което приличаше на двигател...
- Но не и рунически камък - мрачно вметна Тува. - А съм сигурна, че сме близо до старите археологически разкопки. Навярно съм сгрешила и те въобще не се намират тук.
- Дай им шанс - настоя Уайлд. - През 30-те години на миналия век хората не са разполагали с GPS и е нямало как да определят точното местоположение. Ако по това време археолозите са се намирали в гората и наоколо е нямало никакви отличителни белези, би било лесно да се объркат.
- Така е, но с какво отклонение? Подводницата се намира на половин километър от мястото, на което се спусна. Не биха...
От компютъра се разнесе нова мелодия, която отбеляза поредното откритие на МАД.
- Задръжте, това изглежда интересно - обяви Трули, след като провери резултатите - графика, която показваше поредица от криви линии, една, от които се беше изкривила значително. - Определено не е кофа. Нещо магнитно е, а не обикновен метал.
Еди се наведе над рамото на Мат.
- Намери ли го?
- Нека огледаме...
Австралиецът се зае с управлението и насочи подводницата към потопените стволове на дървета. Дъното на езерото беше осветено от прожекторите. Тинята се беше наслоявала върху него десетилетия, но няколко големи скали бяха останали недокоснати от нея.
Една се отличаваше от останалите. Докато те бяха с криви форми, тази беше с доста по-правилна.
Нина веднага се оживи.
- Тува, погледни насам - посочи американката и се премести така, че шведката да има по-добра видимост към монитора. - Това ли е вторият рунически камък?