Выбрать главу

- Това е работа на Мат - отвърна Нина.

Отидоха до шатрата.

- Всичко готово ли е? - попита жената, когато влезе в мал­кото укритие.

- Дръж палатката затворена, става ли? - оплака се австрали­ецът. - Тук е адски студено! - Мъжът разполагаше с халогенна отоплителна лампа, включена в същото захранване, в което и оборудването му, но това не му пречеше да се свива в зимните си дрехи. - Иначе да, „Нелсън“ е готов за работа.

- Чудесно. Действай.

Мат погледна някаква карта на лаптопа си, след което отвори друг прозорец, преди да се заеме с управлението. Единият от мониторите беше свързан с една от камерите на подводницата, дневната светлина бързо се изгуби, когато ма­шината се потопи.

- Превключвам на МАД. Ще заведа „Нелсън“ в центъра на езерото и ще стартирам радиално претърсване, за да покрия ра­йона, в който смятате, че се намира старото село. Ако нищо не излезе от това, ще премина на радар и ще се чупя от там.

- Звучи ми примамливо. - Нина наблюдаваше как върху картата се раздвижи един символ, след което премести поглед върху монитора, който предаваше пряко от камерата. Слаба­та светлина, която преминаваше през ледовете, лека-полека се изгубваше, докато подводницата се спускаше в дълбините на езерото. - Нека видим какво има там долу.

- Ако въобще има нещо - добави Еди зад нея.

Американката не можеше да се отърси от чувството, че съп­ругът ѝ се надяваше да не открият нищо.

* * *

Първият час от претърсването мина бавно и безплодно.

Данните от МАД не носеха никаква информация за незапоз­натите. След няколко минути настъпи вълнение, когато нещо изкриви фона на магнитното поле - Мат не му обърна особено внимание, тъй като беше сигурен, че става въпрос за обикно­вено парче метал, а не за магнитен източник, и се оказа прав, когато изпрати „Нелсън“ да го провери. Прожекторите на под­водницата осветиха ръждясала корабна котва. Последващите сигнали се оказаха също толкова разочароващи: корозирала ав- томобилна врата и някакво неразгадаемо парче боклук.

- Казах ви да си пуснете судоку - обърна се Мат към Нина след четвъртата фалшива тревога.

Жената искрено желаеше да има занимавка, с която вре­мето да минава по-бързо, но също така ѝ беше много инте­ресно да наблюдава бавно движещата се машина под водата. Виждаше се, че някога долината е била изпълнена с дървета, също както и заобикалящите я хълмове, преди да бъде навод­нена, и останките им още стояха по местата си като големи разлагащи се надгробни плочи. Гледката беше изключително обезпокоителна.

Еди не изглеждаше впечатлен.

- Майната му на всичко това - каза той и тръгна да излиза от шатрата, - отивам да се поразходя. Извикайте ме, ако нещо интересно се появи.

Нищо такова не се случи през следващия един час. Йоркширецът се върна в палатката, за да намери картината на монитора леко променена.

- Да сте се натъквали на още кофи? - попита той.

- Достатъчно, за да отворим магазин за стръв - отвърна Нина и потисна една прозявка. - Също така открихме парчета от лодки, нещо, което приличаше на двигател...

- Но не и рунически камък - мрачно вметна Тува. - А съм сигурна, че сме близо до старите археологически разкопки. На­вярно съм сгрешила и те въобще не се намират тук.

- Дай им шанс - настоя Уайлд. - През 30-те години на мина­лия век хората не са разполагали с GPS и е нямало как да опре­делят точното местоположение. Ако по това време археолозите са се намирали в гората и наоколо е нямало никакви отличител­ни белези, би било лесно да се объркат.

- Така е, но с какво отклонение? Подводницата се намира на половин километър от мястото, на което се спусна. Не биха...

От компютъра се разнесе нова мелодия, която отбеляза по­редното откритие на МАД.

- Задръжте, това изглежда интересно - обяви Трули, след като провери резултатите - графика, която показваше поредица от криви линии, една, от които се беше изкривила значително. - Определено не е кофа. Нещо магнитно е, а не обикновен метал.

Еди се наведе над рамото на Мат.

- Намери ли го?

- Нека огледаме...

Австралиецът се зае с управлението и насочи подводницата към потопените стволове на дървета. Дъното на езерото беше осветено от прожекторите. Тинята се беше наслоявала върху него десетилетия, но няколко големи скали бяха останали недо­коснати от нея.

Една се отличаваше от останалите. Докато те бяха с криви форми, тази беше с доста по-правилна.

Нина веднага се оживи.

- Тува, погледни насам - посочи американката и се премести така, че шведката да има по-добра видимост към монитора. - Това ли е вторият рунически камък?