Скилфингър въздъхна звучно.
- Ами... възможно е - запелтечи тя. - Смятам, че е възможно.
Мат приближи подводницата до предмета. Прожекторите осветиха някакви знаци по гладката му повърхност: линии, изрязани в камъка.
Руни.
- Какво ще кажеш за другата част на компаса? - попита Еди. - И тя ли е там?
Камерата се насочи надолу. Разкриха се още руни и някакво изображение под тях - стилизирана резба на вълк. Звярът се извиваше около нещо инкрустирано в повърхността под него...
- Там е! - извика Нина, когато забеляза черния камък. Целият диск беше покрит с извити линии, по краищата им бяха направени бразди. - Това е другият слънчев компас! Намерихме втория рунически камък. - Тя се обърна към Тува, която наблюдаваше монитора изумена: - Извадим ли го от водата, той ще ни разкрие как да открием Валхала.
12.
Виетнам
Чейс беше попаднал в кошмар. В капана на мрака между безброй дървета, чиито тинести стволове блокираха всеки възможен път за бягство, а преследвачите го настигаха. Опита се да бяга, но с всяка следваща крачка краката му затъваха все по-надълбоко в мазната кал. Дърветата ставаха все по-гъсти, клоните се увиваха все повече и повече около него, покриваха лицето му...
Еди се стресна и се събуди объркан... осъзна, че има нещо на лицето му. Едва удържа изплашения си вик и перна стоножката, която изучаваше бузата му.
Звуците на джунглата го обгръщаха в нежна прегръдка: непрестанното жужене на насекомите и чуруликането на птиците. Англичанинът се изправи, мускулите и костите го боляха, защото беше прекарал нощта свит под кухия дънер. Бурята бе отминала. Лъчи ярка слънчева светлина прорязваха короните на дърветата, за да предизвикат призрачни видения от изпаряващата се мокра почва. На Еди съвсем не му беше топло. Дрехите му бяха подгизнали, също както и пръстта наоколо, и неприятно полепваха по тялото му.
- Добре дошли в шибаната джунгла - промърмори той и направи опит да се изправи...
Спомените си проправиха път през мъглата в главата му. Чейс залегна на мига и грабна автомата, той беше някак си странен и небалансиран без пълнителя си. Очите на мъжа обходиха околността, търсеха някакво движение, заплаха...
Нямаше никого. Намираха се в безопасност.
Засега.
Еди се изправи внимателно и погледна в отворения край на дънера.
- Наталия? Добре ли си?
Сплъстената руса коса на момичето бавно се подаде от прегръдката на камуфлажния дъждобран.
- Wo bin... Къде съм? - изграчи Пьолтл и присви очи на светлината.
Чейс забеляза, че изумлението ѝ бързо се замени от страх.
- Всичко е наред - увери я той, като държеше автомата на една страна и вдигна свободната си ръка, за да й покаже, че не представлява заплаха за нея. - Аз съм... Еди, помниш ли ме? Еди Чейс? Доведох те тук миналата нощ.
Наталия се вторачи в него... след което неочаквано започна да се гърчи в клаустрофобично тясното пространство на своето укритие. Момичето простена, каза нещо на немски и заудря безрезултатно по гнилото дърво.
- Хей, хей! - провикна се Чейс в опит да я успокои. - Всичко е наред... ще те извадя от там.
Мъжът се пресегна в дънера. В началото германката отблъсна ръцете му, но тогава и нейната размътена памет започна да се завръща.
- Ти... ти ме носи в бурята.
- Да, точно така. - Еди я хвана и като се опитваше да не закача кожата ѝ в някоя стърчаща треска, я извади от скривалището.
Момичето се огледа изплашена, наоколо.
- Някой ни преследваше! Ти... ти се би с него.
- Така е. Но им избягахме. Засега сме в безопасност, но се налага да се размърдаме. Приятелите ми ни чакат, но първо трябва да разбера къде се намираме, за да ги намерим.
Чейс остави Наталия на земята. Тя потръпна, когато босият ѝ крак докосна почвата.
- Боли.
- Вдигни го. - Англичанинът сложи автомата на рамото си и се наведе, за да прегледа крака на момичето. Малка дървена треска се беше забила в ходилото ѝ, кожата около нея се беше зачервила и подула. - Стой мирна. - Нареди ѝ той и внимателно измъкна парченцето, в мъничката прободна рана се събра кръв. Лицето на Пьолтл се изкриви, но тя издържа на болката. Еди взе раницата си изпод сухия дънер и извади от нея аптечката. Само след минута беше сложил антисептична паста на раната и я беше превързал. - Засега и това ще свърши работа, но когато се измъкнем от тук, трябва да те прегледа истински доктор. Да получиш рана в джунглата никога не е на добре.
- Знам, работя на това място от четири месеца. Ние... - момичето млъкна, на лицето й се появи уплаха. - Бяхме нападнати! Взеха ни за заложници... те...
- Всичко е наред - увери я Чейс и я хвана, когато тя започна да се тресе. - Бяхме изпратени, за да ви спасим. Приятелите ми изведоха твоите колеги от онова място. Ние двамата бяхме отрязани, но съвсем скоро ще ги настигнем. Обещавам ти.