Изведнъж Еди се изпоти, и то не заради нарастващата жега, той стигна до Наталия и разгледа оръжието. Подготовката му в САС включваше и обезвреждане на мини, а „Скачащата Бети“ беше един от видовете, с които бе работил. Знаеше, че на теория може да я обезвреди безопасно без никакви проблеми.
Но само на теория.
В тропически условия М16А2 имаше срок на годност дванайсет години. Виетнамската война беше свършила през 1975 година, така че дори тази мина да беше поставена през последния ден от конфликта, бяха минали деветнайсет години след края на този срок. Може би времето, ръждата и калта бяха направили мината инертна, а микробите в почвата бяха повредили експлозивния заряд от тетрил.
Или... беше станала толкова нестабилна, че едно раздрусване щеше да я възпламени.
Наталия простена отново, от болка, а не от страх. Едно от крачетата се беше забило дълбоко в крака ѝ. Нямаше кръв по него, което говореше, че металът не е пробил кожата; момичето не смееше да се помръдне.
- Какво е това? - попита шепнешком тя.
Чейс погледна нагоре към нея.
- Наталия, искам да останеш спокойна и да не мърдаш. Става ли? Обещай ми, че ще ме слушаш.
- Обещавам - съумя да отговори германката.
- Добре. - Еди не отмести погледа си от нейния. - Стъпила си на противопехотна мина. Не се движи и остани спокойна - добави мъжът, когато момичето се напрегна. - Повредена е, иначе досега да е избухнала. Нарича се „Скачащата Бети“ - би трябвало да изскочи нагоре и да експлодира, когато някой я настъпи; дори този някой да не си отмести крака, тя пак ще си свърши работата. Тази не го стори, което ме навежда на мисълта, че детонаторът е остарял. Но ако преместиш крака си, има вероятност да се задейства... освен ако не го обезвредя.
- Можеш... можеш ли да го сториш?
Гласът на Пьолтл трепереше.
- Да. Мога. Знам, че те боли, но не мърдай.
Най-накрая Чейс отмести поглед от момичето, насочи го към мината и внимателно премахна листата около детонатора.
От едната му страна се подаваше малък метален пръстен. Ако оръжието беше свързано с корда и настроено да експлодира, когато някой се спъне в нея, около кръгчето щеше да има частици от влакното, а такива нямаше. Това означаваше, че мината се детонира при натиск. Кракът на Наталия беше задействал механизма - а теглото ѝ беше единственото нещо, което му пречеше да избухне.
Дали оръжието беше неизправно... или всяко едно движение щеше да го активира?
Чейс нямаше представа. Можеше само да се помъчи да си спомни онова, което беше учил по време на обучението си.
- Така - каза той, колкото да държи вниманието на Наталия далеч от гибелните ѝ помисли и да се съсредоточи върху собствените си мисли, - знам как да я обезвредя. Има малка дупчица, в която стои предпазителят. - Англичанинът използва върха на нокътя на кутрето си и изключително внимателно премахна мръсотията от детонатора, на който се разкри малък кръгъл отвор отстрани на металната издатина между трите крачета. - Трябва да сложа нещо в нея.
Някоя клонка? Не, щеше да е прекалено голяма. Някое парченце тел щеше да свърши работа, но къде можеше да открие такова в недрата на джунглата? Нямаше нищо в багажа му...
Чакай малко - имаше. Комуникационният комплект. Свързващият му щекер беше прекалено голям, за да влезе в отвора, но самият проводник...
- Не мърдай, ще стана за малко - предупреди Еди.
Наталия кимна. Мъжът се отдръпна назад, след което внимателно се изправи на колене. Свали си слушалките и използва палеца и показалеца си, за да навие покритата с пластмаса жица. Кабелът се съгласи с новата си форма.
Чейс кимна окуражително на германката, извади швейцарското си ножче и използва ножицата му, за да отреже малко парче проводник. Легна по корем на земята, за да се заеме с обезвреждането на мината.
Веднага забеляза, че ще има проблеми.
- Наталия, искам да бъдеш спокойна - каза Еди.
Кракът ѝ - не, по-скоро цялото ѝ тяло - трепереше. Крачетата се кривяха под тежестта на момичето.
- Опитвам се - каза Пьолтл, гласът ѝ беше изпълнен е напрежение. - Ходилото ме боли... и кракът ми трепери. Не мога да се спра.
- Всичко е наред. Я ми кажи... откъде си?
Наталия се изненада.
- Какво?
- Разкажи ми за себе си, това ще ти помогне да се успокоиш. Откъде си?
- Ах... родена съм в Хамбург.
Чейс почака няколко секунди, но момичето не продължи, за разлика от треперенето ѝ, което не преставаше.
- Никога не съм бил там. Приятно местенце ли е? - продължи с въпросите мъжът.
- Да, градът е красив.
- Имаш ли братя или сестри?
- Не, сама съм.
Треперенето малко понамаля. Еди прие това като добър знак и се зае е деликатната работа да промуши кабела в отвора.