- С баща ти се запознах... какво ще кажеш за майка си? И тя ли живее там?
- Не, тя... - Тъгата замести страха в гласа на Наталия. - Тя почина преди няколко години. От рак.
- Съжалявам. И моята майка умря от рак.
- Съжалявам - като ехо произнесе момичето. Последва нова пауза, но този път Пьолтл беше тази, която я наруши: - Баба ми също почина от рак. Тя беше рускиня, отишла в Германия през 1961 година.
- Моля? Измъкнала се е от Русия?
Чейс почти беше вкарал кабела в отвора, но треперенето на Наталия поместваше мината. Мъжът използва другата си ръка, за да стабилизира устройството.
- Да. В интерес на истината е трябвало да отиде в Америка с дядо ми, но...
- Какво?
Имаше някаква странна - острота? язвителност? - в гласа на момичето:
- Той не успял да се измъкне от Русия. Така че баба ми не отишла по-далеч от Западна Германия. Майка ми се родила там няколко месеца по-късно.
- Щастливка е, че се е озовала от правилната страна на стената. - Най-накрая кабелът влезе в отвора. Дупчицата беше тясна, затова Еди го натисна внимателно навътре. - Западна Германия е била по-добро място за отглеждане на деца от Източна Германия.
- Може би си прав.
- Не звучиш много убедена.
- Източна или Западна, и двете са лоши по свой си начин. Не говоря за хората - побърза да добави Наталия, - а за политиците, които са на власт.
- Не мога да споря с това. - Кабелът малко по малко изчезваше в дупчицата. Чейс продължи да го натиска навътре - в ума му се роди нова мисъл. - Значи, баба ти и дядо ти са били руснаци? Мислиш ли, че това има някаква връзка с мъжете от лагера?
Пьолтл си пое дъх, все едно щеше да прави сериозно самопризнание...
Щрак.
Звукът беше много по-мек от предния път, съпроводен от слаб, но осезаем натиск, който Чейс усети по кабела. Ако вярваше на подготовката си в САС, детонаторът трябваше да е обезвреден.
Трябваше. Не можеше да се довери на предположения, тъй като мината принципно трябваше да избухне и няколко секунди след като германката стъпи на нея. Предпазителят на оръжието можеше да не работи, също както и детонаторът. Еди отдръпна пръста си. Кабелът остана на място.
- Слушай ме, Наталия - каза англичанинът. - Когато преброя до три, искам да си вдигнеш крака, много бавно. Готова ли си?
Отговорът беше по-тих и от шепот:
- Да.
- Добре. Едно, две... три.
Пьолтл се подвоуми, след което вдигна крака си.
Трите крачета на мината се върнаха до първоначалната си позиция... и останаха на нея. От вътрешността на устройството не се разнесоха никакви звуци.
Всичко беше наред.
Експлозия все пак последва... но от Чейс.
- Мамка му! Гръм, мълнии, задници и лайна! - изрева той, за да освободи насъбралото се в него напрежение. - Шибан. Ад! Господи, мразя мини.
Наталия продължаваше да стои на един крак, приличаше на фламинго.
- Безопасно ли е?
- Да, безопасно е. Можеш да пуснеш крака си.
Момичето така и стори... и се разплака.
- Съжалявам. Трябваше да съм по-внимателна...
Чейс закриви края на кабела, за да не излезе от дупчицата, след което разви детонатора от тялото на мината и внимателно го извади. Металът беше целият покрит в ръжда, спусъкът бе заял.
- Хей, вината не е твоя, ясно ли е? Вината е на задника, който е позволил да се заровят милиони мини и след това хората му са забравили местоположенията им.
Момичето поклати глава.
- Не, трябваше да внимавам повече. Когато бях в Ли Куанг, ни предупредиха да не навлизаме в джунглата. Едно от момчетата в селото загубило крака си миналата година от една стара мина.
- Навярно янките са ги сложили, за да пазят радиокулата си. - Чейс остави на земята детонатора и се изправи. - Тази не би трябвало да създава проблеми вече.
Наталия избърса очите си.
- Не би трябвало? Все още ли представлява заплаха?
- Зависи от това, колко нестабилен е експлозивът ѝ. Може въобще да не става за нищо вече, но също така е възможно да избухне, ако получи сериозен удар.
- В такъв случай не можем да я оставим тук. Друго дете от селото може да я активира. Можеш ли да я взривиш от безопасно разстояние?
- Да, но подобна експлозия ще бъде чута на километри от тук. Преследвачите ни веднага ще разберат къде се намираме. Просто ще кажем на приятелите ти в селото да внимават.
- Ние дори не знаем точното си местоположение! - възпротиви се Наталия. - Виетнамското правителство разполага с хора, които унищожават мини, но за да го сторят, се нуждаят от точни напътствия как да ги намерят. - Момичето се замисли за момент. - Ако я вземем с нас можем да я оставим близо до селото, така че да я открият и да я неутрализират.
Чейс се опули насреща ѝ.