- Ще се видим скоро - каза тя. Ръката на Еди излезе на повърхността, за да ѝ помаха. - И да не настинеш... упс, късно е вече. - Чейс направи поздрав с два пръста. Жената се разсмя. - Хайде, заминавай - нареди тя и помаха.
Съпругът ѝ се скри под повърхността, другите мъже сториха същото. Уайлд ги наблюдава, докато не се изгубиха напълно в мрака отдолу, и пое към брега.
* * *
- Господи, Еди беше прав - оплака се Мат. Тонът му беше спокоен, но се усещаше истинско раздразнение в него.
Както Чейс беше предвидил, Нина надничаше над рамото му и изучаваше внимателно изображенията, които камерата на подводницата предаваше.
- Съжалявам, съжалявам - извини се тя и се отдръпна назад... на няколко сантиметра. - Достатъчно изнервящо е, че нямам връзка с тях.
- Искаш да кажеш, че не можеш да ги командваш.
- Всъщност, да. - Двамата си размениха по една усмивка.
Главният екран показваше руническия камък, който се подаваше от дъното на езерото, осветено от прожекторите на дистанционно управляваното подводно средство. Тримата гмуркачи бяха почистили част от тинята и сега монолитът се виждаше доста по-добре - докато интересът на Нина и Тува се състоеше в текста върху камъка, работата на мъжете под водата беше да подсигурят артефакта с изключително здрави метални въжета. Те бяха обгърнали плочата от трите страни с тях и бяха изградили помежду им мрежа от ремъци; всяка от трите линии щеше да бъде закачена за две повдигащи торби, които, в зависимост от тежестта на своята противотежест, щяха да са повече от достатъчни, за да извадят камъка на повърхността.
Единият от гмуркачите закачи кука за плетеницата от въжета, след което изпъна палци пред камерата.
- Или са готови, или Еди се сети за някой як филм - обясни Нина.
- Значи, няма да е един от тези на Грант Торн - каза Мат, който също познаваше холивудската звезда.
Австралиецът увеличи картината от камерата, за да погледне отблизо създадената система.
- Матиас и Педер разбират от възли, предполагам, че и Еди също, така че всичко ми изглежда здраво и стегнато.
Тува продължаваше да е нервна.
- Съществува ли опасност камъкът да бъде наранен?
- Най-опасните моменти предстоят. Те са, когато артефактът бъде издърпан от ямата, в която е заседнал и прекарал няколкостотин години, и когато кранът го извади от водата - обясни Мат. На екрана плувците се насочиха към подводницата, след което преминаха покрай камерата ѝ, за да достигнат до багажното отделение, в което беше екипировката. - Ако ще се чупи, сега е най-подходящият момент това да се случи. Но... - продължи австралиецът, когато видя притесненото изражение на лицето на жената - ...на мен камъкът ми се струва доста здрав, няма никакви видими пукнатини или нещо подобно. Не мисля, че ще имаме някакви проблеми.
- Надявам се да нямаме! - отвърна шведката, продължаваше да не е особено убедена.
- Не за първи път им се случва да вършат подобна работа, не се безпокой - успокои я и Нина.
Въпреки собствените си уверения, тя също се чувстваше малко обезпокоена. Не беше необходимо някакво сериозно нараняване, за да бъде прекратена мисията им; ако някое малко, но изключително важно парче от текста на камъка се отчупеше и се изгубеше на дъното на езерото, търсенето на Валхала щеше да приключи още преди да е започнало.
Уайлд наблюдаваше на екрана появилите се отново гмуркачи, всеки един от тях държеше надуваема плавателна единица. Когато бяха празни, НПЕ приличаха на светлооранжеви спортни сакове с прикачен към тях резервоар със сгъстен въздух; веднъж напълнени, те щяха да се уголемят значително, докато заприличат на саламоподобни цилиндри. Мъжете ги закачиха за плетеницата от въжета на камъка и се върнаха на „Нелсън“ за втория комплект. Не след дълго и той беше поставен на място.
- Готови са - съобщи Мат, когато получи сигнал от един от гмуркалите, който Нина вече беше видяла; жената се беше върнала на предишната си позиция и сега надничаше иззад рамото на австралиеца като папагала на някой пират. Трули само поклати глава и просветна прожекторите, за да покаже на мъжете долу, че е получил съобщението. - Хайде да извадим това чудо на повърхността.
Водолазите отвориха вентилите на въздушните резервоари. НПЕ-тата се разгънаха, гънките по твърдото ПВЦ започнаха да се изглаждат. Торбите се издигнаха във водата, въжетата, с които бяха свързани, се опънаха.
Нина се съсредоточи върху дъното на езерото.
- Мат, можеш ли да увеличиш картината там, където е камъкът?
Мъжът изпълни нареждането. Докато гледаха внимателно, лепкавата тиня се раздвижи.
- Тръгна да се издига - каза развълнувана Тува... но също така беше и напрегната.