Выбрать главу

Уайлд се чувстваше по същия начин.

- Не още - обясни Мат. - Разполагат само с три надути двес­та и петдесет килограмови торби, което не е достатъчно, за да извадят артефакта. Но поне малко ще го поместят. Истинското раздвижване ще настъпи, когато надуят и другите три НПЕ-та.

- Няма да се изстрелят като ракети и да счупят леда, нали? - попита Нина.

Мат се засмя.

- Това ще си струва да се види, но не. Торбите ще издигнат камъка до определена височина, необходима на „Нелсън“ да го извлачи до дупката.

- Чудесно.

Нина се успокои и върна поглед на екрана. Трули отново увеличи картината, за да види докъде бяха стигнали гмуркали­те. Първите три НПЕ-та бяха опънали въжетата, мъжете бяха започнали да надуват и втория комплект.

Преди да се издуят и наполовина, дъното на езерото около камъка сравнително помътня.

- Движи се - съобщи Мат. - Нещото ще бъде извадено като загнил зъб. И като се заговорихме за зъби, ще престанеш ли да правиш това?

Нина осъзна, че беше стиснала своите.

- Съжалявам - извини се тя и се отдалечи от ухото на ав­стралиеца.

Двама от гмуркалите настройваха вентилите на НПЕ-тата, за да забавят надуването. Третият - Нина осъзна, че това е Еди - не правеше нищо, докато единият от спътниците му не му нап­рави знак да се заеме със същото като тях. Съпругът ѝ изпълни нареждането... както ѝ се стори с нежелание.

- Закъде бързаш, Еди? - каза на себе си жената, но беше достатъчно близо до Мат, за да може той да я чуе.

- Може би просто му е адски студено там долу? - ухили се насреща ѝ австралиецът.

- Навярно си прав. - Въпреки това Нина смяташе, че има нещо... странно в държанието на съпруга ѝ.

НПЕ-тата продължаваха да се издуват. По дъното на езерото се появиха цепнатини и се разпростряха настрани. Тува сложи ръка на устата си и промълви нещо на шведски, преди да каже:

- О, моля ви, внимавайте...

- Излиза... излиза! - въодушеви се Нина.

Част от дъното около руническия камък най-накрая се раз­твори и вдигна облак от тиня, който скри гледката от очите на американката. Целият монолит се помести настрани... а след това и нагоре.

- Успяха - съобщи Мат. Двамата гмуркачи от АСН отново внесоха настройки във вентилите на НПЕ-тата. Издигането на камъка се забави, а след малко спря изцяло. - Първо ще проверят дали няма някакви опасни пукнатини по артефакта, след което, ако всичко изглежда наред, ще го извадят. - Мъжът погледна към Тува, чието изражение беше някъде по средата на паниката и щастието. - Не се безпокой, оттук нататък плаването ще е леко.

- Да се надяваме - каза Нина и се обърна към шведката: - Успяхме. Ти намери втория рунически камък и всичко с него е наред. Направи невероятно откритие.

- Не, не, ние направихме невероятно откритие - настоя Тува. - Нямаше да се справя без вас и без АСН.

- Да не забравяме и ООИ - отбеляза Мат. - Не всичко се върти само около археолозите!

- И ООИ също, благодаря ти. Постигнахме това със съв­местни усилия.

- Всичко започна от теб - напомни Нина. - Проучването беше твое, както и откритието. Аз само ти помагах.

- Е... добре, щом настояваш - съгласи се Тува и най-накрая се усмихна.

Уайлд погледна отново към екрана.

- Мат, ако приближиш подводницата още малко, можем да направим снимки на руните на камъка. За всеки случай.

Трули пое управлението и просветна няколко пъти с прожек­торите, за да извести гмуркалите, че машината ще се раздвижи. Двама от тях се отдалечиха, но третият не помръдна от мястото си пред артефакта.

- Хайде, друже, размърдай си задника - каза Мат и отново просветна с прожекторите.

Нина забеляза кутията с инструменти на колана на мъжа.

- Това е Еди. Защо не се маха от там? - Съпругът ѝ изглеж­даше зает с проверката на една от НПЕ. - Хайде, скъпи, блоки­раш камерите!

- Мога да разпъна една от манипулаторните ръце и да го разкарам от пътя - предложи Мат, но разбира се, не беше сери­озен. - Не ме изкушавай.

Чейс не се помръдваше. Труди закара „Нелсън“ по-близо до него и отново просветна с прожекторите. Този път получи отго­вор - макар и не този, на който се надяваше Нина. Еди се обър­на и направи категоричен жест на подводницата да се отдалечи.

- Навярно нещо го тревожи - обяви Мат. - Ще се оттегля на безопасно разстояние.

- Какво го притеснява? - оплака се Уайлд.

Доколкото виждаше всички въжета бяха на мястото си и руническият камък изглеждаше стабилен.

Австралиецът сви рамене.

- Той е там, а ние не сме - сам може да прецени ситуацията. По-добре да внимаваме, отколкото после да съжаляваме, нали?

Еди и артефактът постепенно започнаха да се отдалечават, когато Мат изтегли подводницата.