Уайлд се чувстваше по същия начин.
- Не още - обясни Мат. - Разполагат само с три надути двеста и петдесет килограмови торби, което не е достатъчно, за да извадят артефакта. Но поне малко ще го поместят. Истинското раздвижване ще настъпи, когато надуят и другите три НПЕ-та.
- Няма да се изстрелят като ракети и да счупят леда, нали? - попита Нина.
Мат се засмя.
- Това ще си струва да се види, но не. Торбите ще издигнат камъка до определена височина, необходима на „Нелсън“ да го извлачи до дупката.
- Чудесно.
Нина се успокои и върна поглед на екрана. Трули отново увеличи картината, за да види докъде бяха стигнали гмуркалите. Първите три НПЕ-та бяха опънали въжетата, мъжете бяха започнали да надуват и втория комплект.
Преди да се издуят и наполовина, дъното на езерото около камъка сравнително помътня.
- Движи се - съобщи Мат. - Нещото ще бъде извадено като загнил зъб. И като се заговорихме за зъби, ще престанеш ли да правиш това?
Нина осъзна, че беше стиснала своите.
- Съжалявам - извини се тя и се отдалечи от ухото на австралиеца.
Двама от гмуркалите настройваха вентилите на НПЕ-тата, за да забавят надуването. Третият - Нина осъзна, че това е Еди - не правеше нищо, докато единият от спътниците му не му направи знак да се заеме със същото като тях. Съпругът ѝ изпълни нареждането... както ѝ се стори с нежелание.
- Закъде бързаш, Еди? - каза на себе си жената, но беше достатъчно близо до Мат, за да може той да я чуе.
- Може би просто му е адски студено там долу? - ухили се насреща ѝ австралиецът.
- Навярно си прав. - Въпреки това Нина смяташе, че има нещо... странно в държанието на съпруга ѝ.
НПЕ-тата продължаваха да се издуват. По дъното на езерото се появиха цепнатини и се разпростряха настрани. Тува сложи ръка на устата си и промълви нещо на шведски, преди да каже:
- О, моля ви, внимавайте...
- Излиза... излиза! - въодушеви се Нина.
Част от дъното около руническия камък най-накрая се разтвори и вдигна облак от тиня, който скри гледката от очите на американката. Целият монолит се помести настрани... а след това и нагоре.
- Успяха - съобщи Мат. Двамата гмуркачи от АСН отново внесоха настройки във вентилите на НПЕ-тата. Издигането на камъка се забави, а след малко спря изцяло. - Първо ще проверят дали няма някакви опасни пукнатини по артефакта, след което, ако всичко изглежда наред, ще го извадят. - Мъжът погледна към Тува, чието изражение беше някъде по средата на паниката и щастието. - Не се безпокой, оттук нататък плаването ще е леко.
- Да се надяваме - каза Нина и се обърна към шведката: - Успяхме. Ти намери втория рунически камък и всичко с него е наред. Направи невероятно откритие.
- Не, не, ние направихме невероятно откритие - настоя Тува. - Нямаше да се справя без вас и без АСН.
- Да не забравяме и ООИ - отбеляза Мат. - Не всичко се върти само около археолозите!
- И ООИ също, благодаря ти. Постигнахме това със съвместни усилия.
- Всичко започна от теб - напомни Нина. - Проучването беше твое, както и откритието. Аз само ти помагах.
- Е... добре, щом настояваш - съгласи се Тува и най-накрая се усмихна.
Уайлд погледна отново към екрана.
- Мат, ако приближиш подводницата още малко, можем да направим снимки на руните на камъка. За всеки случай.
Трули пое управлението и просветна няколко пъти с прожекторите, за да извести гмуркалите, че машината ще се раздвижи. Двама от тях се отдалечиха, но третият не помръдна от мястото си пред артефакта.
- Хайде, друже, размърдай си задника - каза Мат и отново просветна с прожекторите.
Нина забеляза кутията с инструменти на колана на мъжа.
- Това е Еди. Защо не се маха от там? - Съпругът ѝ изглеждаше зает с проверката на една от НПЕ. - Хайде, скъпи, блокираш камерите!
- Мога да разпъна една от манипулаторните ръце и да го разкарам от пътя - предложи Мат, но разбира се, не беше сериозен. - Не ме изкушавай.
Чейс не се помръдваше. Труди закара „Нелсън“ по-близо до него и отново просветна с прожекторите. Този път получи отговор - макар и не този, на който се надяваше Нина. Еди се обърна и направи категоричен жест на подводницата да се отдалечи.
- Навярно нещо го тревожи - обяви Мат. - Ще се оттегля на безопасно разстояние.
- Какво го притеснява? - оплака се Уайлд.
Доколкото виждаше всички въжета бяха на мястото си и руническият камък изглеждаше стабилен.
Австралиецът сви рамене.
- Той е там, а ние не сме - сам може да прецени ситуацията. По-добре да внимаваме, отколкото после да съжаляваме, нали?
Еди и артефактът постепенно започнаха да се отдалечават, когато Мат изтегли подводницата.