- Сигурността е сериозна работа, скъпа - отвърна Дон, звучеше така, все едно постоянно търпи подобни подигравки.
Дългокосата блондинка взе Джино от кенгуруто му и го постави в скута си.
- Както и да е, вече навлизаме в нещата, така че скоро ще имаме време да излизаме с приятели. Какво пропуснах, докато ме нямаше? С какво се занимавахте вие двамата? Да сте намирали нови древни чудеса или да сте спасявали света отново?
- Имаш предвид от последния път ли? - изсумтя шеговито Еди. - Стига де, минаха само няколко месеца. Дай ни малко време.
- Аз се наслаждавам на факта, че не обикаляме света, не ни преследват, не стрелят по нас и не се опитват да ни вдигнат във въздуха - заяви Нина с видимо облекчение. - Това означава, че мога да върша онова, за което ме наеха в АСН. Като да бъда истински археолог, нали се сещате? Да наглеждам разкопки, да правя проучвания, да оформям документи...
Еди се прозина артистично.
- Аха, много е вълнуващо.
- О, я млъквай - сопна се червенокоската. - Невероятно е колко по-продуктивен може да бъде човек, когато не е преследван от стрелящи хеликоптери и свирепи убийци.
- И нинджи. Не забравяй нинджите.
Дон вдигна едната си вежда.
- Скъпа? Няма да се връщаш в АСН.
Лола целуна главичката на Джино.
- Не се безпокой, това малко човече ще е моят шеф през следващите няколко години. - Жената погледна към Нина. - Ако нещата в работата са толкова прекрасни и лесни, остава ли ви повече време да планирате семейния си живот?
- Какъв семеен живот? - учуди се Уайлд.
- Знаеш. - Лола повдигна Джино, който изцвърча от удоволствие, и го целуна отново. - Семейните въпроси.
- Аха - добави Дон. - Женени сте от, колко, две или три години? Изненадан съм, че все още нямате деца.
- Работата ми не беше особено предразполагаща към подобни неща, какво остава с всичките... нинджи и спасявания на света. - Нина се учуди сама на себе си, че реагира толкова отбранително.
Едрият пожарникар кимна.
- Но сега, след като всичко е спокойно, обмисляте възможността, нали? Имам предвид, не желаете да стане прекалено късно, нали?
Еди се намуси.
- Не сме чак толкова стари - каза той и си преправи гласа на сърдит старец: - В час съм с всички модерни мелодии, на които се радват младите в днешно време, казвам ти, човече. - Лола се засмя.
- Все пак минаваш четиресетте, нали? Аз навърших трийсет, а Лола ги наближава и въпреки това се притеснявахме, че е станало прекалено...
- Дониииии - скастри го съпругата му с монотонен глас и през зъби. Мъжът схвана намека и замълча. - Какво ново в АСН? Как се справя заместничката ми?
- Мелинда ли? - започна Нина. - Тя е страхотна, върши чудесна работа. - Жената видя, че лицето на младата майка посърна, и побърза да добави: - Почти колкото теб. - Лола грейна. - Хм, какво друго? Ал Литъл отиде да работи за „Апъл“ в Калифорния, Люси Демил се сгоди, Бил Скофийлд получи повишение... а, сетих се, ООН намериха заместник на Себастиан Пенроуз, който, хм, се пенсионира. - Причината за напускането на служителя на Обединените нации беше, меко казано, обгърната в мъгла, но за да се избегне медийният скандал, подробностите бяха покрити. Нина беше изумена от това решение, но то беше взето от най-горните политически етажи, на които тя не можеше да повлияе по никакъв начин. - Мъж, на име Освалд Сирици.
Лола се замисли за миг, след което кимна.
- Аха... баща му също е дипломат, нали? Срещнах ги веднъж в ООН, преди да се прехвърля в АСН.
- Да, така мисля. Както и да е, това е всичко интересно.
- Трябва да наминеш покрай офиса някой път - предложи Еди. - Има много хора, които ще се радват да видят теб и твоя малчуган.
- Може би ще дойда - каза Лола и погледна към сина си. - Искаш ли да видиш къде работеше мама, преди да се родиш ти? Искаш ли, мой малък уки-буки?
Джино не изглеждаше ентусиазиран от възможността.
- Първо се увери, че няма да има никакви шибани нинджи през този ден - каза Дон.
- Няма да има - увери го Еди. - Застрелях ги всичките.
Пожарникарят изглеждаше развеселен, но едновременно с това подозираше, че англичанинът въобще не се шегува.
- Всички ще се радват да те видят. Както и Джино - каза Нина.
Лола се усмихна.
- В такъв случай ще дойдем.
- Добре! Междувременно май се нуждаем от малко кофеин. Какво мислите?
Лола и Дон си казаха предпочитанията, след което Нина се обърна към Еди и го видя, че се е вторачил умислен в Джино.
- Еди?
- Хм? - отвърна отнесено той.