Нина беше наясно, че в такива ситуации не е редно да се рискува, но въпреки това беше ядосана.
- Поне можеше да се отмести, за да направим няколко снимки, да го вземат мътните.
Единственото, което можеше да стори, беше да наблюдава как гмуркачите приготвяха камъка за изтеглянето му на повърхността. Постепенно пускаха повече въздух в НПЕ-тата, като използваха компенсаторите на собствените си водолазни костюми, за да се издигат с тях, докато древният камък не стигна на около два метра под леда, покрил езерото. Мат обърна подводницата на една страна, за да може да се закачат въжетата за теглене, и започна мъчителното влачене към дупката.
Нина хвърли поглед на часовника си, след което за кратко отвори входа на палатката, за да погледне към небето.
- Докато извадим камъка на повърхността, слънцето ще е залязло - оплака се тя.
- Щом е закачен за крана, няма от какво да се безпокоим - отвърна Трули. - Разполагаме с достатъчно осветление, така че няма да имаме проблеми да го натоварим.
- Да, но ще е станало още по-студено, отколкото е сега.
Краткото ѝ излагане на въздуха навън я накара да потрепери.
- Не мога да разбера защо се оплакваш. Ти си от Ню Йорк, свикнала си със студени зими. Аз съм австралиец - всичко под двайсет градуса по Целзий е като зима за нас!
Нина се ухили, след което се отдаде на дългото чакане, докато ледът над камерите бавно пълзеше на екрана.
На подводницата ѝ отне близо час, за да превози товара си до дупката. Слънцето се скриваше лека-полека на запад, а небето почервеняваше. Уайлд напусна шатрата с нежелание, за да наблюдава как Микел и екипът му се насочват към отвора в леда, за да си свършат работата. Първо използваха крана, за да извадят „Нелсън“ от водата, качиха го в пикапа и го върнаха на брега, където Мат го свърза с апаратурата в шатрата, за да проведе някои системни проверки. Върнаха камиона отново до дупката. Руническият камък беше позициониран точно под нея, гмуркачите пускаха още въздух в НПЕ-тата, малко по малко, за да го извадят на повърхността.
Най-накрая светлооранжевите торби се показаха. Последва ги и горният край на артефакта, текстът се покри със скреж. Тува се присъедини към групата и надникна нетърпеливо към древните писания, в опит да ги разчете.
- Толкова е близо! Всичко е много вълнуващо.
Микел махна на оператора на крана, който удължи стрелата му над отвора.
- Няма да ни отнеме много време да извадим камъка от водата - съобщи на двете жени той.
- Чудесно - каза Нина, но вниманието ѝ беше привлечено от гмуркачите, които се появиха на повърхността.
Едно познато лице заплува към ръба на дупката.
- Мамка му, хладничко е тук долу - оплака се Еди и свали очилата си. Заразтрива бузите си с облечените си в ръкавици ръце. - Не чувствам абсолютно нищо!
- Поддържахме огъня за теб - съобщи му Уайлд и коленичи до него. - Какво правеше там долу?
- Какво искаш да кажеш?
- Помолих Мат да направи няколко снимки на руническия камък, но ти направи знак на подводницата да се разкара.
Очите на Чейс за момент се отклониха от нейните.
- Не исках да се доближава много, за да не предизвика течение, което да премести торбите. - Еди заплува към гнездото, което се беше образувало между НПЕ-тата. - Само трябва да го закачим за крана и да го извадим, тогава можеш да правиш колкото си искаш снимки.
Операторът излезе от кабината на пикапа и се зае с управлението на крана, за да снижи стоманеното въже. Куката на края му, която беше използвана, за да вдигне подводницата, бе заменена от няколко вериги, които гмуркалите закачиха за плетеницата от ремъци от всички страни на камъка.
- Всичко е обезопасено - провикна се Еди.
Педер и Матиас доплуваха до ръба на дупката и излязоха от водата.
Чейс остана в нея.
- Няма ли да излезеш? - попита го Нина.
- Просто искам да огледам за последен път. Ти трябва да се връщаш на брега, не бива да стоиш тук, когато започнат да го изваждат.
- Прав е - намеси се Микел и Уайлд се разочарова... както и Тува. - Не знаем колко точно тежи камъкът, така че не е безопасно да стоите прекалено близо до крана. Ледът трябва да е достатъчно дебел, за да издържи, но никога не се знае.
- Ще се видим на брега - каза Еди и отново си сложи очилата. - Хвърли още някое дръвце на огъня заради мен, става ли?
- Става - отвърна Нина.
Все още беше обзета от неприятното усещане, че нещо не е наред, когато последва останалите към брега. Операторът на крана си облече спасителна жилетка, погледна към Микел, който му кимна, и мъжът задейства механизма. Веригите се опънаха и артефактът започна своето бавно изкачване към повърхността.