Еди пристигна в лагера скоро след Нина, прибягвайки по леда. Замръзнали кристалчета блестяха на светлината на залязващото слънце по водолазния костюм на мъжа.
- Надявам се печката в палатката да е все още пусната - каза англичанинът, докато сваляше акваланга и бутилките с нитрокс.
- Не, друже, изключихме я, за да пестим енергия - ухили се насреща му Мат. - Също така потопихме бельото ти в хладка вода. Нали това ни помоли да направим?
- Ледена дупка - отвърна му Еди. Свали ръкавиците си и изпъна ръце над огъня, за да се стоплят, след което откачи кутията с инструменти и я остави да падне на земята, последвана от кухо издрънчаване. - Ей сега ще се върна, само да се преоблека - каза той на Нина и тъкмо щеше да влезе в палатката, когато се обърна и добави предупредително: - Не ходи на езерото.
- Ще се видим скоро - отвърна му тя и попита Тува: - Успя ли да разчетеш руните?
- Само няколко реда - отговори шведката. - Нямам търпение да прочета целия текст!
- Аз също.
Жената се обърна към езерото, за да наблюдава изваждането на камъка. Две от оранжевите саламоподобни торби се бяха показали на повърхността, но камионът прикриваше по-голямата част от гледката.
Уайлд остави Скилфингър до огъня и тръгна по брега, за да намери по-добър ъгъл за наблюдение, но резултатът не беше кой знае колко по-добър.
- Микел! - провикна се тя. Норвежецът, който наблюдаваше леда под пикапа, се обърна към нея. - Безопасно ли е?
- Засега да - отвърна той, - но не се приближавай прекалено много до камиона.
Нина държеше под око леда под краката си и се запромъква към дупката, внимателно заобиколи крана, за да получи по-добра видимост. Горната част на руническия камък беше на около половин метър над водата, целият беше покрит със скреж. Успя да различи някои от заледените руни.
Какво ли казваха? Каква ли тайна криеха вече повече от хиляда години? Уайлд се приближи още повече, надяваше се кранът да си свърши по-бързо работата.
Още от артефакта се показа над повърхността. Една от торбите се изпречи пред монолита, затова американката се премести точно срещу крана. Нещо проблесна - метален цилиндър с размерите на бутилка за шампоан, който беше прикрепен за черния кръг на слънчевия компас чрез найлонова мрежа. Нина едва не го пропусна като част от екипировката...
Намръщи се. Изглежда, нещото беше поставено там едва след като камъкът е бил обезопасен, плетеницата от ремъци бе точно до него. Какво беше това?
- Нина!
Гласът на Еди дойде от брега, беше притеснен. Англичанинът бе облякъл дрехите си... бягаше покрай изумените хора на езерото и махаше с ръце. Микел също чу врявата и се обърна, изненадан, да види какво става.
- Махни се от него, махни се! - провикна се норвежецът към оператора на крана, който веднага изключи механизма и се отдръпна от камиона.
Микел стори същото, очите му обхождаха леда за пукнатини.
Такива нямаше. Нина също не забеляза проблеми с повърхността. С изключването на крана наоколо настъпи зловеща тишина - не се разнасяха и обезпокоителни звуци от леда. Доколкото американката виждаше, всичко си беше стабилно и безопасно. Тогава защо Еди беше изпаднал в паника?
- Нина, отдръпни се! - отново извика той, докато бягаше към нея. Жената се изплаши, без да знае от какво, и се отдалечи от дупката. - Не! Не натам, нататък...
Противоречивите му напътствия я накараха да замръзне на място. Еди млъкна раздразнен, смени посоката си, когато премина покрай двамата норвежци, и се насочи към крана. Съпругата му го наблюдаваше, изумена, как мина покрай него... скочи от ръба на дупката, ръцете му махаха като мелница, и се приземи тежко на руническия камък.
Веригите издрънчаха, когато се хвана за тях, камионът се наклони на една страна от допълнителната тежест. Студената вода се разплиска около артефакта и ботушите на Чейс. Той се притегли по-нагоре и задращи по металния цилиндър.
- Нина, тръгвай към брега! Бягай!
- Еди, какво правиш? - почуди се жената.
- Това е бомба! Върви, върви!
Англичанинът изтръгна предмета и го метна към средата на езерото. Уайлд продължаваше да не разбира нищо - но думата бомба накара сетивата ѝ да се събудят и тя хукна да бяга.
Чейс скочи след нея, но нестабилната повърхност и липсата на подготовка при скока му изиграха лоша шега. Удари се здраво в ръба на дупката, краката му цопнаха във водата. Изпъшка от болка и затърси с нокти опора в леда...
Облечените му в ръкавици пръсти не можеха да намерят такава. Потъна в езерото до бедрата, до кръста...
Нина се спря, обърна се и хукна обратно към съпруга си.
- Не! - провикна се той. - Махай се от тук, върви!