Жената не му обърна внимание, хвана го за китките и започна да го дърпа. Ботушите ѝ търсеха опора в хлъзгавата земя. Еди риташе с крака, докато съпругата му го издърпа, мъжът успя да извади едното си коляно на ръба на дупката. Изкатери се на повърхността. Нина едва не тупна назад, когато го пусна.
- Добре ли си? - попита го тя.
Чейс скочи на крака.
- Да... а сега да се махаме от тук! - изкрещя той, хвана я и я задърпа към брега...
Около езерото се разнесе гръмовният тътен от експлозия.
Нина и Еди се хвърлиха на земята, когато вода и парчета лед се разхвърчаха във въздуха. Двамата се погледнаха един друг едновременно изплашени и облекчени, че са непокътнати от взрива... бързо прикриха главите си, когато около тях заваляха ледени отломки.
- Какво, по дяволите... Оу! Кучи син! - оплака се Нина, когато една заледена бучка отскочи от ръката ѝ. Тя заразтрива удареното място и изгледа мъжа си толкова студено, колкото беше ледът под тях, когато осъзна какво се беше случило току- що. - Ти знаеше, че бомбата е там.
Чейс не отговори, вместо това я изправи на крака.
- Трябва да се махнем от леда. Може да не е безопасен.
Микел и операторът на крана вече се бяха насочили към брега.
- Ще ти кажа кое не е безопасно - сопна се Нина, когато тръгнаха към шатрата, отдалечавайки се от дупката. Руническият камък продължаваше да се клати на веригите си и да прави вълни в кишавата вода. - Бомбите!
- Ако беше избягала, когато ти казах, нямаше да има проблем.
Съпругата му се изсмя скептично и посочи назад към мястото на експлозията. Взривът беше разтворил леда, пукнатината бе около два метра дълга.
- Смяташ, че това не е проблем? Ако бомбата беше експлодирала на камъка, щеше да го пръсне на парчета...
Жената млъкна, частите на пъзела започваха да се нареждат в обща картина.
Кутията с инструменти на колана на Еди издрънча на кухо, когато я беше пуснал на земята, беше попречил на камерата да снима, беше останал във водата, когато всички останали бяха излезли от нея...
Нина спря на едно място. Чейс продължи още няколко крачки, преди да осъзнае, че тя вече не върви до него.
- Какво правиш?
- Мога да те попитам същото - отвърна съпругата му, едва сдържаше гнева си. - Ти не просто знаеше, че бомбата е на камъка. Ти си я сложил там.
Криенето на емоциите не беше една от силните черти на англичанина, Уайлд можеше да различи вътрешната борба в погледа му. За съжаление, не получи отговора, който се надяваше.
- Не знам за какво говориш - отвърна той.
- Еди, не увъртай, това е единственото логично обяснение! Била е в кутията с инструменти. По този начин е стигнала до камъка. Поставил си бомбата точно под слънчевия компас, за да се увериш, че ще бъде унищожен. Също така умишлено не ни позволи да снимаме руните. - Нина повиши тон, когато истината я озари: - Искал си да се увериш, че няма да го използваме, за да открием Валхала! Защо?
Чейс поклати сдървено глава.
- Не мога да ти кажа.
- Защо не?
- Защото дадох обещание.
- На кого?
Англичанинът продължаваше да се бори вътрешно, отвори уста, като че ли да направи признание... но се обърна и тръгна към брега с наведена глава. Нина го последва, едва успяваше да сдържа гнева си.
- Еди? По дяволите, Еди! Говори с мен! Какво става?
- Казах ти толкова, колкото мога да споделя.
- За какво става въпрос? За някоя военна тайна ли? Знам, че не би споделил подобно нещо, но как е възможно един викингски камък да е свързан с...
Уайлд забеляза, че хората на брега гледаха към нещо на запад, по протежението на езерото. Когато млъкна, чу звук, който нарушаваше тишината на обвитата в сняг гора. Грохот, който се усилваше, приближаваше...
Чейс също го чу. Светкавично се обърна, за да намери източника му.
- Хеликоптери - каза той. - Не си им се обадила ти, нали?
- Не.
- Нито пък те биха го сторили, така че...
- Кои са тези „те“? - настоя Нина.
Съпругът ѝ отново не даде отговор на въпроса ѝ.
- Хайде, бързо! - каза той вместо това.
Сграбчи я за ръката и хукна да бяга.
- Еди, какво става? - Жената погледна по протежението на езерото. Слънцето приличаше на червена треска на хоризонта на запад - на фона му се виждаха две тъмни форми, ярките звезди на прожекторите му светеха под него. Хеликоптерите се бяха насочили право към лагера. - Кои са тези?
- Навярно хората на Бъркли! Вече разполагат с първия камък - сега искат да пипнат и втория. - Последва гневен поглед от негова страна. - А ти току-що им го намери!
- Какво? Да не си посмял...
- Тези хора убиха охранителя на музея, а сега ще убият и нас, за да се доберат до онова, което искат!
Двамата прекосиха езерото и се насочиха към паркираните превозни средства. Другите членове на екипа им се лутаха наоколо, комбинацията от взрива и приближаващите хеликоптери беше хвърлила всички в недоумение.