Англичанинът подозираше каква е причината за нещастието на тези деца, но се почувства длъжен да попита:
- Какво се е случило с тях?
- Химическа война. „Агент Ориндж“35. - Чейс кимна; подозренията му се потвърдиха. - Американците хвърлиха милиони литри от тази отрова върху джунглите, без да се замислят нито за миг какви ще бъдат последиците за хората, които живеят тук. Или дори за техните собствени хора. Децата на американските войници също получават деформации и рак, защото техните бащи са били изложени на... както и да е. Тази отрова продължава да съществува в земята, във водата и растенията, навсякъде. В крайна сметка децата плащат за всичко, дори и след толкова много време.
- Съжалявам.
Това беше единственото, което Еди съумя да каже. Дори не можеше да си представи ужаса и страданията, които родителите на тези деца бяха преживели.
Наталия погледна към него, очите ѝ бяха пълни със сълзи.
- Затова дойдох тук, да помагам на деца като тези. Има още много в селата в тази част от страната. Исках да направя каквото мога за тях. Налагаше се.
Чейс усети изповеднически тон в думите ѝ.
- Защо?
Германката се извърна на една страна и нежно докосна главата на най-малкото дете.
- Защото... защото аз съм част от онова, което се е случило с тях. - Преди Еди да успее да я попита какво има предвид, тя продължи: - А и защото аз съм една от тях.
Наталия се изправи на крака, обърна се на една страна и вдигна тениската си, за да разкрие лявата част на тялото си. В джунглата пижамата ѝ скриваше онова, което беше под нея, но сега Чейс го видя ясно и потръпна. Крив белег започваше под мишницата ѝ и стигаше почти до талията, малки разклонения осейваха кожата ѝ около гърдите и гърба ѝ.
- Претърпях операция за премахване на тумори - обясни германката, като видя изумлението му. Отново си свали тениската над белега. - Докторите не знаеха какво ги е причинило. Но аз да.
Пьолтл каза довиждане на децата, размени си няколко думи с виетнамката и излезе навън. Чейс я последва и примижа на ярката слънчева светлина.
- Каква беше причината?
Германката не отговори веднага, първо избърса очите си, които обхождаха малкото село.
- Майка ми имаше същите тумори. Както и баба ми. И двете умряха заради тях. Аз също ще последвам съдбата им.
- Не можеш да си сигурна - отвърна Чейс, обезпокоен от спокойното ѝ приемане на тази ужасна възможност.
- Да - въздъхна момичето. - Сигурна съм. Това е семейното ми проклятие и причината, поради която не трябва да имам свои собствени деца - защото и те ще наследят нашите мъки.
- Какво искаш да кажеш, какво е това ваше проклятие?
До една от сградите имаше импровизирана пейка - два стари петролни варела и една дъска върху тях. Наталия седна на нея и направи знак на Еди да стори същото.
- Дядо ми се е казвал Серафим Волков - започна момичето, когато англичанинът се намести до нея и остави раницата си под пейката. - Бил е руснак, учен по времето на Студената война. Имал е намерение да избяга на Запад заедно с баба ми, но е умрял, преди да напусне Русия.
Чейс кимна.
- Да, каза ми.
- Дал на баба ми писмо, което да прочете, ако той не успее да се измъкне. Тя казала на майка ми, че не го отворила повече от година, надявала се, че още е жив. Когато най-накрая го сторила, предполагала, че ще прочете за любовта му към нея и за надеждите му, че детето им ще получи по-добър живот в новата страна. - Наталия направи пауза и въздъхна печално. - Не се оказала права.
- За какво е ставало въпрос в него?
- За работата му. Какво е вършил за Съветския съюз - и какво е имал намерение да продаде на американците. Създавал е оръжия. Невъобразими, ужасни оръжия.
- Химически?
- Да. Както и биологически - понякога разликата между тях е много малка. Онова, което създал, било точно такова оръжие. - Последва нова пауза, Пьолтл поклати глава. - Не, това не е правилната дума. Той не го създал. Той просто... го експлоатирал. Било е нещо, което руснаците са открили.
- Какво нещо?
Нова пауза. Наталия дълго се взира в земята, преди да го погледне отново.
- Запознат ли си със скандинавската митология, Еди?
- За викинги ли говориш? - попита англичанинът, изненадан от рязката смяна на темата. - Не точно. Никога не съм внимавал в часовете по история.
- А аз, да. Майка ми постоянно ме окуражаваше, особено що се отнася до скандинавските легенди. Не знаех защо, научих точно преди тя да се спомине. В тяхната митология съществува субстанция, която се нарича етер. Представлява черна течност, смъртоносна отрова... но също така е и източникът на живота.