Чейс се намръщи при това противоречие.
- Как така?
- В легендата се говори за море от етер, от неговите капки се ражда първият великан Имир. От него е произлязъл целият живот. Но отровният етер останал под земята. - Изражението на Наталия стана гробовно. - Руснаците го открили. На Северния полюс намерили викингски рунически камък до отвора на яма, пълна с етер. Дядо ми преписал първите няколко реда от този артефакт в писмото си; в тях се казвало как викингите са пътували от Валхала през мост от дъга и езеро от мълния, за да се сразят е гигантското чудовище и да предотвратят края на света.
- Искаш да кажеш, че легендата е самата истина?
- Не... не точно. Не вярвам във великани и в богове, и в змии, които опасват цялото земно кълбо - кръвта на змията била от етер и в легендите точно етерът е убил Тор. Но вярвам, че легендите са базирани на събития, които са били реални. Етерът е смъртоносен, но също така има... други действия. Дядо ми ги открил. Опитал се да го превърне в оръжие, което Съветският съюз да използва срещу Запада, но успоредно с това започнал свои собствени експерименти - които смятал да отнесе в Америка.
Чейс имаше чувството, че всяка следваща дума е все по-трудна за Наталия. Мъжът осъзна, че ще последва нещо ужасно.
- Какви точно експерименти? - попита той.
- Върху човешки същества - прошепна момичето. - Върху баба ми. Използвал я е, за да види какво ще причини етерът на живо същество - и нейното неродено дете.
- Мамка му - отвърна Еди шокиран. - Отровил е собствената си жена? Докато е била бременна?
- Бил е наистина зъл човек. - Нова сълза се стече по бузата на германката. - Срамувам се, че имам нещо общо с него.
- Нямаш вина за действията му. Но защо е направил всичко това?
Пьолтл вдигна глава.
- Етерът не е само отрова, макар че, ако няколко капки от течността попаднат на кожата на човек, тя може да го убие - тествали са го върху затворници. - На лицето на момичето се настаниха пълно отвращение и презрение за момент. - В малки количества представлява... мисля, че мутаген е думата на английски. Предизвиква мутации в ДНК-то, понякога те са прекалено съществени. Дядо ми е вярвал, че тези мутации може да бъдат контролирани, за да се създаде нова порода хора. Супермени, върховна раса. - Последва нова физиономия на отвращение от собствения ѝ роднина. - Руснаците се интересували единствено от превръщането на етера в оръжие, така че той тайно продължил с работата си. След експериментите с животни, дядо ми сложил малко количество от течността в храната на баба ми, за да види какъв ще е ефектът върху хора.
- Причинил ѝ е рак?
- На практика я е убил. Но тъй като я е променил на генетично ниво, тези мутации са се прехвърлили върху майка ми, докато тя била още в утробата ѝ... а след това и на мен. - Наталия погледна към лявата си страна, с една ръка проследи белега по тялото си. - Туморите се появиха, когато бях на шестнайсет. Едва не ме убиха, прекарах половин година в болница. Когато излязох, майка ми също се бореше с тях. В нейния случай докторите не можеха да рискуват с премахването им; бяха в напреднал стадий. Единственото, което можех да сторя, беше... да я гледам как умира. - Германката подсмръкна и отново си избърса очите. - Съжалявам, но все още ми е трудно да говоря за това.
- Всичко е наред - увери я Чейс съчувствено. Самият той беше преминал същото със своята собствена майка.
- Благодаря ти. О... - Наталия изпусна дълга въздишка, огледа се и видя как детето с протезата изкуцука до нея и я прегърна силно, говореше на виетнамски и се смееше. Германката съумя да го дари с усмивка, целуна го по челото и го изпрати при майка му. Последва нова въздишка. - Обичам деца. Но не мога да си позволя да имам такива - прекалено опасно е. Това е моето семейно проклятие, Еди. Дядо ми ни е отровил завинаги.
- Господи. Съжалявам. Дори не мога да си представя какъв шок е било за теб, когато си разбрала истината.
- Баба ми дала писмото на майка ми на смъртния си одър и ѝ разказала истината как са дошли в Германия - продължи Пьолтл. - ЦРУ е трябвало да я изведе от Русия в Западна Германия, откъдето да я прехвърли в Америка. Когато дядо ми не успял да се върне, те зарязали баба. Наложило ѝ се е да се справя сама в новата страна. Което и сторила... докато най-накрая етерът не я убил. Майка ми запазила писмото, но не ми беше споменавала за него, докато също не се озова на смъртния си одър.
- Ако майка ти беше казала на някого за причинителя на туморите, нямаше ли да успеят да ѝ помогнат?
Младата жена поклати решително глава.
- Не искахме да казваме на никого за експериментите на дядо ми или пък за етера. Това е нещо, което баба ми накарала майка ми да обещае да не разкрива, а майка ми накара мен. Не мисля да нарушавам обещанието си. Дори баща ми не знае истината.