- Лоугън, имаш ли нещо против да ми кажеш за какво е всичко това? - попита Уайлд, опитваше се да сдържа гнева си. - Обираш музеи, нападаш археологически разкопки. Такива като теб се наричат рецидивисти, щом излежаването на присъдата не ти е помогнало да промениш възгледите си.
- Моите възгледи! - сопна се Бъркли. - Ти ме въвлече в това, Нина!
- Никой не те е въвличал в нищо.
- Така ли? Всичко лошо, което ми се случи през последните две години, дължа изцяло на теб. Ти опропасти отварянето на Залата на записите и ме направи за посмешище на цял свят, след което ме тикна в египетски затвор! - Носовият глас на мъжа, с новоанглийски акцент, продължаваше да е изпълнен с арогантност, въпреки несгодите, които беше преживял. - Ти погуби кариерата ми. Правя онова, което се налага, за да си стъпя на краката.
- Беше затворен в египетски затвор, защото работеше за култ, който ти плати да плячкосаш древна пирамида! - избухна Нина. - Моето мнение е, че се измъкна много леко от цялата ситуация. Ако наистина искаш „да си стъпиш на краката“, винаги можеш да си намериш работа. А не да се движиш с банда крадци и убийци.
Последното изуми другия археолог. Чертите на лицето му се стегнаха.
- За какво говориш? Никого не сме убивали.
- Стига толкова - намеси се Хойт, докато си палеше сгъната цигара. - Хайде просто да вземем камъка, става ли? Тъкмо са го извадили за нас. - Мъжът погледна към замръзналото езеро. - Аксби, Силвър, отидете да проверите дали ледът е устойчив и после извадете артефакта.
Двама от мъжете му се спуснаха да изпълнят заповедта.
- Какво, да го вземат мътните, търсиш тук, Хойт? - попита Еди, без да се опитва да прикрива презрението си към американеца.
- Все още съм в играта, Чейс. Наемат ме за определени услуги и ми плащат големи пари за изпълнението им. Точно както правеше и ти... е, освен частта с големите пари. Не ти платиха за Виетнам, нали?
- Остави оръжието на земята и ще избия дължимото ми от задника ти - изръмжа англичанинът.
Единственият отговор на Хойт беше една подигравателна усмивка, той не отмести компактния си автомат FN Р90 от целта си.
- Еди, кой е този? - попита Нина.
- Казва се Карл Хойт - отвърна съпругът й. - Той е продажно, мръсно копеле, с което имах нещастието да работя преди около осем години.
- Наемник? - попита жената и Чейс кимна. Тя се обърна към Хойт. - За кого работиш? Какво искаш?
Мазната усмивка на американеца се разшири значително.
- Фирмена тайна, скъпа. Не мога да ти споделя тази информация. Важното е, че сме тук за камъка, това е всичко. Първият е при нас, искаме да си попълним колекцията и с другия.
- Опитвате се да намерите Валхала, нали? Защо?
- Коя част от „фирмена тайна“ не разбра? - Някой се провикна от крана и наемникът се обърна към него. - Издигнете го! - нареди той.
Мъжете изпълниха нареждането му и руническият камък започна отново да се издига над ледената вода.
- Какво смяташ да правиш с нас? - попита Еди.
- Нищо няма да правим - отвърна Бъркли, преди Хойт да е успял да отговори. - Всичко, което ни интересува, е артефактът.
Мъжът се приближи до огъня и се наведе, за да стопли лицето си.
Нина обмисли дали да не го срита в пламъците, но при гледката на насочените към тях оръжия си позволи единствено да го застреля с покосяващ поглед.
- Значи, ни чакахте да го намерим и се домъкнахте, за да го откраднете?
Бъркли се изправи и отговори на заяждането на жената със значително възмущение:
- Независимо дали го вярваш, или не, Нина, напълно съм способен да преведа руните и да намеря точното местонахождение на втория камък. - Лоугьн се намръщи, от ноздрите му излизаха облачета пара. Той се обърна към Тува: - Съжалявам за всичко това, доктор Скилфингър, но правя онова, което се налага.
- Което се налага, така ли - предизвикателно отвърна шведката. - Значи, се е наложило да убиете Арвид, за да откраднете първия камък?
Бъркли отново изглеждаше объркан от това обвинение.
- Какво искате да кажете?
- Охо, нима приятелите ти не са ти споделили, Лоугън? - попита Нина, тонът ѝ беше киселинен. - Убили са охранителя в музея, когато сте откраднали руническия камък. Ти си съучастник в убийство. Май са пропуснали да ти споменат, а?
Археологът погледна към Хойт.
- Това вярно ли е? Хората ти... те убили ли са някого?
- Страхувам се, че да - отвърна американецът без следа от покаяние в гласа си. - Онзи изникна изневиделица. Нямахме друг избор.