- Това не е вярно! - възпротиви се Тува. - Полицията каза, че е бил застрелян в гръб!
- Докато бягаше към алармата - обясни наемникът на Лоугън толкова спокойно, все едно говореше за времето. - Случилото се е минало и нищо не може да го промени. Тук сме с определена задача, нека да я свършим, става ли? - Хойт вдигна още малко оръжието си за повече тежест на думите си. - Доктор Бъркли, навярно ще искате да разгледате камъка, преди да го донесем на брега. Уверете се, че тези тук наистина си знаят работата и са извадили правилния.
Лоугън премига насреща му, за момент беше объркан от всичките тези разкрития.
- Какво? О, да, точно така. Хеликоптерът готов ли е да го натоварим? - мъжът посочи към ЕС 175.
- Веднага щом донесем камъка до него - отвърна Хойт.
Бъркли кимна и се насочи към езерото.
- Какво смяташ да правиш с нас? - попита Нина, достатъчно силно, за да може бившият ѝ колега да я чуе. - И нас ли ще убиеш?
Бъркли се спря и се обърна, за да види какво ще отговори наемникът.
Лицето на Хойт се стегна.
- Ако не ни създавате никакви неприятности, и ние няма да ви създаваме такива. Единственото, което искаме, е камъкът.
Лоугън беше доволен от чутото и продължи да върви по леда. Кранът вече беше извадил целия артефакт от водата. Нина наблюдаваше внимателно целия процес, беше разяждана от яд и безсилие. Хвърли бегъл поглед на Еди. Изражението му ѝ беше добре познато, беше го виждала безброй пъти: предпазливо, прикрито... но тя знаеше, че зад маската си съпругът ѝ изучаваше противниците си, търсеше слабостите им. Подготвяше се за нападение.
Чакаше да му се отвори подходяща възможност...
Такава до момента нямаше. Като че ли прочел мислите му, Хойт отстъпи назад и нареди на хората си да разширят примката около пленниците им.
- Не прави нищо глупаво сега - каза американецът, забележката му беше насочена към англичанина.
- Не бих ти откраднал гръмотевицата - отвърна му Еди.
Ако целта му беше да провокира Хойт, не успя с начинанието си; наемникът се ухили подигравателно, без да отмества автомата си от някогашния си другар.
Нина върна вниманието си отново към случващото се на езерото. Бъркли отвори куфара си и извади от него скъп фотоапарат, с който направи няколко снимки на заскрежените руни, след което кимна на хората на Хойт. Единият спря лебедката, а другият се качи в кабината и включи двигателя. Ледът захрущя под гумите му, когато започна бавното пътешествие към брега.
Лоугън вървеше пред камиона, водеше го към по-големия хеликоптер. Хойт кимна към няколко от мъжете с него.
- Помогнете му да го натовари - нареди им той.
Хората му веднага тръгнаха към археолога. Нина видя как Еди се помести лекичко, докато наблюдаваше как останалите наемници се разпръснаха, за да държат под око пленниците си. Шансовете се бяха променили - съвсем леко, но жената знаеше, че съпругът ѝ е майстор, що се отнасяше до възползване от малките преимущества и възможности.
За съжаление, все още не можеше да стори нищо. Наемниците се намираха прекалено далеч от него, за да може да се справи с тях, без да го неутрализират.
Слънцето се скри зад хоризонта, полумракът на небето бавно гаснеше и оставяше постепенно лагера на тъмно. Още светлини бяха пуснати в ЕС 175, когато хората на Хойт извадиха от кабината на хеликоптера здрава лебедка, с която да издърпат камъка. В този момент мъжете с монолита бяха стигнали до сушата, камионът с крана, в който бяха, тромаво се движеше към очакващия го летателен апарат. Още вериги бяха закачени за камъка, тези идваха от лебедката в хеликоптера. С постоянните наставления и предупреждения на Бъркли тежкият каменен блок бавно беше вкаран в кабината.
Мат наблюдаваше прехвърлянето унило.
- Вложихме толкова много труд, за да извадим това чудо от водата, а тези момчета долитат като чайки и ни го отмъкват? - Австралиецът погледна Хойт и прошепна на Еди: - Трябва да има нещо, което да сторим, друже.
- Няма такова - отвърна грубо англичанинът.
Наемникът дари йоркширеца с подигравателен поглед.
- Този път няма кой да ти помогне, Чейс. Макар че заради начина, по който изразяваш благодарността си, навярно това е нещо хубаво!
Англичанинът се намръщи.
- Я млъквай.
- Защо? - Хойт се приближи по-близо, но продължаваше да държи оръжието си изправено. - О, сега чатнах. Не си разказал на никого какво всъщност се случи във Виетнам, нали? Не мога да кажа, че съм изненадан - ако някой научи какво стана с хората, които трябваше да защитаваш, едва ли ще ти е лесно да си намериш работа. - Американецът погледна към Нина. - Това е съпругата ти, нали? Изумен съм, че още е жива, след като ти се грижиш за нея. Разказвал ли си ѝ за Виетнам?