Еди изпепели мъжа е поглед, умишлено не поглеждаше към обърканото изражение на жена си.
- Няма нищо за казване.
- О, не съм сигурен. Може би ще ѝ е интересно да разбере какъв си ти всъщност.
- Много добре знам какъв е - отвърна Нина.
- Знаеш ди тогава какво е направил? Може би това ще промени...
Хойт млъкна, защото някой се провикна от хеликоптера, отдръпна се от Еди и чак тогава се обърна да види какво става. Руническият камък беше обезопасен в кабината на юрокоптера. Шофьорът премести камиона с крана на разстояние от летателния апарат и излезе от него. Бъркли направи знак на Хойт, че всичко е готово, и се качи в хеликоптера. Двигателите му заработиха, роторите му започнаха да набират скорост. Джет рейнджърът също беше задействан.
- Получи онова, за което дойде - започна Нина. - Ще ни пуснеш ли да си вървим?
Наемникът се обърна, за да погледне към пленниците си. Противна усмивка се насади на мършавото му лице.
- Не.
- Не съм си мислил и за миг, че ще го сториш - изръмжа Еди.
- Казах онова заради Бъркли, за да го държа настрана. Нуждаем се от него, за да преведе камъка и да намери къде се намира Валхала, но разбрах от първата минута, в която го срещнах, че няма смелост за нищо друго. Като това, да се отървем от свидетелите.
Сред групата настъпи паника. Хората, които ги бяха обградили, пристъпиха напред и вдигнаха оръжията си. Тува умираше от страх.
Въпреки собствения си страх Нина съумя да предизвика мъжа:
- Просто ще ни изпозастреляш всички ли? - попита тя, като се надяваше, че Еди е измислил някакъв план за действие. Съпругът ѝ изглеждаше изключително спокоен. Не беше приел съдбата си - по-скоро чакаше подходящия момент за действие. Уайлд нямаше представа какво смята да прави той. - Мисля, че Лоугън ще чуе стрелбата дори и в хеликоптера.
- Не, няма - отвърна Хойт. - Гароу?
Единият от наемниците бръкна в якето си и от там извади малък черен метален цилиндър. Плъзна го на върха на дулото на автомата си и го заключи за него е тихо изщракване.
- Тишината е злато - ухили се насреща им Хойт.
Един от норвежците изрева от страх, когато Гароу вдигна оръжието си. Нина застана нащрек, мускулите ѝ се стегнаха, когато рефлексът ѝ „бий се или бягай“ се активира, но за съжаление, не можеше да направи нито едното, нито другото. Видя как погледът на Еди прескача между мъжете, които ги бяха заобиколили, но не изглеждаше съпругът ѝ да предприема някакви действия...
- Действай - нареди Хойт и кимна на Гароу.
Р90 беше насочен към Нина...
Разнесе се пронизителен звук и в челото на Гароу се появи дупка с размерите на монета - задната част на качулката му избухна навън във фонтан от кръв и мозък.
Сега вече Еди се размърда, стрелна се към мъртвия мъж, който се свличаше на земята, и сграбчи автомата от безжизнените му пръсти. Другите хора на Хойт застинаха при неочакваната атака... тогава един от тях излезе от ступора и посегна към англичанина, за да го спре.
Чейс беше по-бърз от него. Отнетият Р90 подскочи в ръцете му, когато натисна спусъка, заглушителят превръщаше изстрелите в затъпени потраквания. Наемникът и човекът до него паднаха назад, когато един автоматичен откос изрисува кървави линии в гърдите им.
- Бягайте! - провикна се Еди. Проследи Хойт, но американецът се скри зад един камион, преди да успее да стреля по него. - Прикрийте се!
Нина първа се осъзна, хвана Тува за ръката и я дръпна покрай огъня към едно от извадените от строя превозни средства. Мат се затича в противоположната посока и се промъкна в малката палатка, където се намираше управлението на подводницата.
Микел също реагира бързо и избута Педер зад един от джиповете. Някои от екипа им бяха също толкова вцепенени, колкото и наемниците, те стояха зяпнали и наблюдаваха как телата падат едно след друго около тях.
Това им коства собствените животи. Един от мъжете на Хойт най-накрая се опомни и откри огън по групата, която се раздели, куршумите му покосиха двама от членовете ѝ, наемникът се обърна, за да потърси още...
Един откос от страна на Еди разкъса корема му. Мъжът изпищя и се свлече на земята.
Англичанинът беше основната цел на наемниците. Един от тях се насочи към него...
Втори изстрел от снайпер разкъса гърдите на нападателя, куршумът излезе през гърба му.
Еди беше разбрал от свръхзвуковия пукот на първия изстрел, че невидимият стрелец се намира в далечната страна на езерото. Един от наемниците не беше толкова схватлив, колкото Чейс, и се оглеждаше за снайпериста наоколо, като местеше главата си насам-натам. Два изстрела от заглушения Р90 сложиха край на търсенето му.