Нина отстъпи назад заради горещата вълна. За един момент единственото, което чуваше, бяха пронизителното съскане от бутилката с нитрокс и песента на пламъците, които давеха дори и шумотевицата от хеликоптерите - но над всичко това се надигна ужасяващ писък. Мъжът, напълно обгърнат от огъня, мина покрай жената и хукна да бяга към езерото.
Там нямаше вода, която да потуши пламъците, само лед. Наемникът се хвърли на повърхността, плъзна се върху нея, докато не спря изцяло, гърчеше се и пищеше в агония. Гледката беше толкова шокираща, че хората на брега не можеха да направят нищо друго, освен да наблюдават случващото се. Жегата от горящите дрехи и кожа на мъжа отвориха пукнатина в леда. Тялото му на мига пропадна в нея, чу се силен плясък, все едно някое езерно чудовище го беше придърпало във владенията си, над повърхността се надигнаха малки облачета пара.
- Господи! - възмути се Нина. - Огън и лед - автор Робърт Фрост!
Мат също следеше ужасните събития на монитора си, въртеше камерата на „Нелсън“, за да проследи бягащия мъж до неговото падение... но нещо се изпречи пред нея.
Въпреки раните си наемникът зад пикапа не беше вън от играта. Експлодиралият автомат беше разкъсал и обгорил ръкава му, пострадалата му ръка беше цялата окървавена... но явно един от талантите на мъжа беше да работи и с другата, защото с нея извади голям нож.
Мат стрелна роботизираната ръка, но наемникът лесно я избегна. С изкривено от яд лице той се затътри към малката палатка.
- Ах, мамка му - преглътна дундестият инженер и проследи с камерата наемника... прекалено късно осъзна, че онзи се беше насочил към неговото укритие. Човекът на екрана сряза платното на палатката... Трули видя как ножът му работи върху плата. - Ах, мамка му!
Инженерът се притисна в ъгъла на малкото укритие, когато раненият мъж се озова вътре.
- Опита се да ме убиеш с някакъв шибан робот? - излая наемникът и вдигна ножа си. - Хайде да те видим колко си корав, когато сме лице в лице!
Онзи пристъпи напред...
- Мат! - разнесе се гласът на Еди. - Лягай долу!
Трули изпълни заповедта... Куршуми разкъсаха плата над главата му. Нападателят му залитна назад и размята ръце, когато изстрелите намериха горната част на тялото му.
Мат въздъхна облекчен.
- Благодарско, друже! - провикна се.
- Пак заповядай - дойде отговорът.
- Откъде разбра, че съм залегнал?
- Не съм, просто се надявах да си.
- Аха.
Австралиецът пребледня.
Еди си позволи малка усмивка - беше видял силуета на Трули върху платното на светлината на печката - но бързо стана смъртоносно сериозен. Смени позицията си, за да получи видимост към хеликоптера на Хойт. ЕС 175 почти се беше вдигнал във въздуха, вдигаше около себе си вихър от сняг и ледени кристали. Наемниците се бяха разпръснали, но не настъпваха напред. Вместо това стояха в укритията, които си бяха намерили на заледения бряг, криеха се от снайпериста - но същевременно прикриваха Хойт и плячката му. Чейс хвърли бърз поглед към тях, но веднага беше обстрелян, затова се прикри, когато куршумите заваляха върху камиона.
Вторият хеликоптер все още не отлиташе, чакаше пътниците си.
- Нина! - провикна се Еди над шумотевицата. - Колко от тях останаха?
- Не знам! - провикна се в отговор жената. - Мисля, че един или двама!
Един или двама бяха прекалено много. Единственото нещо, което ги възпираше да действат, беше страхът от снайпериста - а фактът, че хеликоптерът с руническия камък не е обстрелян, подсказа на Еди, че техният невидим пазител беше в движение. Нямаше да отнеме много време на наемниците, за да стигнат до същия извод.
Чейс провери отново Р90. Около четвърт от амунициите му бяха останали - двайсет-трийсет патрона. Налагаше се да ги брои...
Най-накрая юрокоптеръг се отлепи от земята, двигателите му ревяха под допълнителната тежест на каменната плоча. Независимо от това само след трийсет секунди машината щеше да е далеч от обсега на автомата.
Сега или никога...
Еди излезе от прикритието си, хвърли се на земята по корем и откри автоматични стрелба по хеликоптера.
Куршумите намериха целите си. Един от прозорците на летателния апарат се пръсна, друг изстрел разхвърли искри, когато се вряза в солидния двигател на машината, под алуминиевия ѝ корпус. Чейс не можеше да види резултатите от другите си изстрели заради тъмнината, но по отката на оръжието си прецени, че са били близо до останалите - навярно повечето, а може би и всички, бяха намерили целите си.