За съжаление, не бяха сторили нищо съществено.
Хеликоптерът продължаваше да се издига. Нямаше пушек, нито пръски гориво или хидравлична течност. Еди не беше уцелил нищо критично. Куршумите му свършиха, той беше изложен пред наемниците, които се раздвижиха...
Те не идваха за него. Бяха се насочили към втория летателен апарат, използваха лагера и превозните средства наоколо като прикритие от снайпериста. Чейс се върна зад камиона. Автоматът му беше празен. Мъртвите наемници бяха изпуснали оръжията си, но щеше да се изложи на огъня на другарите им, ако се опиташе да вземе някое от тях.
Въпреки това трябваше да намери начин да се бори. Хората на Хойт не бягаха. Щяха да се вдигнат и да преследват оцелелите от въздуха.
Нуждаеше се от оръжие...
Онова, което намери, съвсем не беше идеално, но нямаше други алтернативи.
Еди се приведе ниско и прибяга до камиона, в който бяха флотационните торби. Неизползваните НПЕ-та се намираха в каросерията му, с прикрепените към тях въздушни цилиндри, готови за употреба. Мъжът извлачи една от тях. Хвърли бърз поглед към джет рейнджъра и видя, че последните наемници се качваха в него... На светлината на огъня забеляза и подаващото се от едната му страна дуло на снайпер.
Същото оръжие, което беше извадило от строя превозните средства в експедицията, щеше да се опита да неутрализира и членовете ѝ.
Чейс побягна към крана.
- Кажи на всички да се прикрият зад камионите! - викна на Нина той. Знаеше, че това няма да бъде достатъчно, когато хеликоптерът излетеше. Разполагаше само с един шанс да го спре... изключително малък шанс.
Налагаше се обаче да се възползва от него.
Еди стигна до крана, закачи НПЕ-то за една от висящите куки, отиде до управлението на лебедката и освободи спирачката. Задейства двигателя, върна се и грабна яркооранжевата торба, хукна да бяга и въжето зад него започна да се развива. Чейс се придвижваше зад превозните средства, но съвсем скоро трябваше да прекоси открития терен, за да стигне до хеликоптера.
- Надявам се шибаният кабел да е достатъчно дълъг - промърмори си под мустак той и спря зад последния джип, за да си поеме дъх... След което отново се втурна към летателния апарат.
Сняг и лед избухнаха в лицето му, когато джет рейнджърът даде на пълна мощност. Разклати се на шейните си, докато роторите поемат цялото му тегло. Еди се стрелна към машината изотзад.
Снайперът се насочи към него...
Англичанинът се хвърли на студената земя и се търкулна; куршумът прелетя над него. Друг мъж го прихвана на прицел, наведе се от кабината... и стреля. Опашъчният ротор избръмча над главата на Чейс като циркуляр, когато той се промъкна под надлъжника на хеликоптера и вихрушката го помете. Стрелбата секна, когато наемникът изгуби от поглед целта си, но побърза да уведоми своите спътници от другата страна на кабината.
Още оръжия се показаха навън...
Еди отвори вентила и хвърли НПЕ-то през отворената врата на машината.
Тя удари здраво един от наемниците, стоманеният цилиндър го запрати назад... Твърдата оранжева торба се разтвори със скоростта на капан за мишки, щом започна да се пълни с въздух.
Единият ѝ край се заклещи в рамката на вратата и замаяният наемник беше избутан в мястото си със сила, която се увеличаваше с всяка изминала секунда.
Хеликоптерът се отлепи от земята. Един от мъжете от другата страна на кабината откри огън по лагера, куршумите му се врязваха в превозните средства, зад които се беше скрил археоложкият екип.
Втори стрелец от страната на Еди, Силвър, се наведе и се прицели...
Бързо издуващата се торба го избута точно когато онзи стреля. Куршумът отвори малък кратер в снега, на няколко сантиметра от главата на Чейс.
Силвър се опита да произведе втори изстрел... но се сепна, когато беше избутан от кабината. Другият наемник се опита да изпищи, когато налягането върху гърдите му се увеличи, но единственият звук, който съумя да издаде, беше задавено грачене.
Хеликоптерът се заиздига. Десет метра, петнайсет, мъжете в него продължаваха да обстрелват лагера...
Най-накрая Силвър изгуби хватката си, когато уголемяващата се флотационна торба го избута през вратата. Той падна от машината, пищеше през целия път надолу към заледената земя и се стовари върху нея със звук от трошащи се кости.
Заклещеният в хеликоптера наемник изплю огромна храчка с кръв върху яркооранжевата ПВЦ торба, която премаза ребрата му, едно от тях проби дроба му. Един от спътниците му се измести настрани, за да я обстреля с оръжието си...
Въжето се опъна.
Задната част на камиона с крана подскочи нагоре, когато хеликоптерът го завлачи, но превозното средство беше прекалено тежко за и бездруго натоварения летателен апарат. Машината се килна рязко назад. Пилотът се опита да възвърне контрола си над нея, бутна лоста за цикличността в панически устрем да изравни летателния апарат.