Беше станало прекалено късно. Хеликоптерът се понесе обратно към лагера, двигателят му ръмжеше...
Очите на Нина щяха да изскочат от орбитите си, когато видя, че машината се е насочила точно към нея.
- Бягай! - провикна се тя и сграбчи Тува.
Мат също излезе от палатката и се втурна към езерото, другите членове на експедицията се пръснаха наоколо, когато летателният апарат тръгна да пада...
Първо опашъчният ротор се вряза в земята, а след това го последва и основният, покосявайки замръзналата повърхност като коса. Перките се разместиха, откъснаха се от главината и отломките им се разлетяха на всички посоки. Нина събори Тува на земята, когато един шрапнел прелетя точно над тях. Очуканият корпус на хеликоптера заподскача из лагера и избухна в пламъци, когато се блъсна в един от камионите. Матиас беше съборен на земята от една отломка, докато бягаше. Един от норвежците също беше ранен, парче метал се беше забило в крака му.
Най-накрая нещата се поуспокоиха. Нина вдигна глава. Камионът, в който се беше ударил хеликоптерът, беше смазан като мокър картон, двете превозни средства бяха обгърнати в пламъци. На жената не ѝ изглеждаше възможно някой да е оцелял след катастрофата, а и нямаше намерение да предлага услугите си дори и да имаше.
- Добре ли си? - попита тя Тува. С трепереща ръка шведката отметна падналата върху лицето ѝ коса и кимна. - Стой тук. Ще отида да проверя останалите.
Уайлд тръгна към онова, което беше останало от лагера. Замаяни фигури бавно се надигаха на светлината на огъня - разпозна Мат, Педер, Микел и двама мъже от екипа му. За съжаление, не видя онзи, за когото беше най-загрижена. Къде беше Еди?
- Нина! - извика някой и страховете на жената се разсеяха. Тя се обърна, облекчена, и видя съпруга ѝ да се тътри към нея. - Добре ли си?
Уайлд прибяга до него и го прегърна.
- О, боже! Радвам се, че си добре!
- Аз също се радвам, че ти си добре - отвърна Еди, прегърна я силно и я целуна. - Господи. Шибаният Хойт...
Мъжът вдигна глава. Хеликоптерът с камъка се отдалечаваше бързо на запад.
- И Лоугън - допълни Нина. - Кучият му син! За какво, по дяволите, е всичко това?
Въпросът ѝ предизвика завръщането на някои спомени, които от своя страна водеха до дедуктивни изводи, никой от които не ѝ се харесваше. Тя отстъпи назад.
- Ти знаеш нещо за всичко това - каза Нина, като се опитваше да бъде възможно най-спокойна. - Кой е Хойт и откъде го познаваш? Какво общо има той с руническия камък? - Чейс не отговори. Спокойствието на Уайлд се пропука. - Да го вземат мътните, Еди! - развика се съпругата му, гневът ѝ беше избил на повърхността. - Защо просто не ми кажеш какво се случва?
Англичанинът погледна на една страна.
- Защото дадох обещание - отвърна той, жената усети борбата в гласа му. - Но... той не е.
- Кой? - Нина проследи погледа му... и се изуми, когато видя мъжа, който вървеше по замръзналото езеро. В ръцете си държеше дълга пушка. Снайпер. - Кой е той? - попита американката.
- Някой, който срещнах преди осем години. Във Виетнам - обясни Еди и тръгна да посрещне новодошлия.
Съпругата му го последва. Когато фигурата се приближи и лицето ѝ беше осветено от огньовете, Нина се шокира - познаваше тази физиономия.
Мъжът беше шефът на руснаците, които се опитаха да отвлекат Тува.
Уайлд се изуми още повече, когато двамата мъже застанаха лице в лице... и се ръкуваха.
- О, боже господи! - промърмори тя объркана... И изведнъж изпита страх. - Ето защо си му позволил да избяга в Стокхолм. Бомбата... той ти я е дал, нали? Работите заедно!
Нехарактерното за Еди мълчание беше най-лошият отговор, който можеше да получи.
16.
Виетнам
- Най-накрая - промърмори Чейс. Тесният път, по който поеха той и Наталия, откакто прекосиха реката, водеше до по-голям и по-добре утъпкан.
- Колко далеч се намират приятелите ти? - попита момичето.
Англичанинът окачи автомата на рамото си и премести „Скачащата Бети“ и детонатора ѝ в сгъвката на ръката си, след което разгледа картата отново.
- На по-малко от километър. Ще ни отнеме десетина минути, за да стигнем до там.
- Чудесно - зарадва се Наталия и предпазливо надникна да види дали пътят е чист. - Дали ще те чакат там?
- Надявам се.
Еди беше сигурен, че Кастил няма да го изостави; съмняваше се също Съливан да го зареже сам в джунглата. Мъжът погледна внимателно калния път. Дирята по него, която идваше от север и продължаваше на юг, беше направена поне от едно превозно средство, големите грайфери на офроуд гуми се бяха отпечатали дълбоко в калта. Тъй като лагерът, от който беше спасил Наталия, се намираше на юг, имаше голяма вероятност джипът да е този на преследвачите им.