Следите нямаха остри ръбове, както се очакваше при пресни такива. Бяха оставени преди поне няколко часа. Чейс вдигна глава и се заслуша. Над обичайните звуци на джунглата не се чуваше шум от двигател.
- В безопасност ли сме? - попита Наталия.
- Така мисля. Но чуеш ли нещо, по-добре се прикрий в храстите. - Мъжът се обърна на север. - Почти стигнахме.
Тръгнаха по дирята. От време на време до тях стигаше шумът на реката; мястото за среща беше една стара сграда, точно където водоемът се виеше. Не след дълго Еди забави крачка.
- Какво има? - попита Наталия, нервна.
Чейс я дръпна в близката растителност.
- Чух гласове. Близо сме до целта си, така че е възможно да принадлежат на другарите ми... но може и да не са те.
Еди се придвижи бавно, беше нащрек за всеки един звук и движение; германката се намираше на няколко метра зад него. Изгнилият скелет на една дървена сграда се изпречи пред погледа му. Мъжът прошепна на момичето да остане където е и да запази мълчание, остави мината и детонатора на земята, хвана в ръце автомата и се запромъква напред.
Останките от сграда се намираха на брега до една изгнила дървена платформа, която се простираше над реката. Близо до пътя беше паркирана кална, но чисто нова „Тойота Ленд Крузър“. Четири фигури стояха до нея и разговаряха.
Сърцето на Чейс се разтуптя от радост: единият от мъжете беше Кастил. Приятелят му го чакаше, точно както се надяваше. Белгиецът си беше облякъл цивилни дрехи, мрачният камуфлажен екип беше заменен от светла риза на птички в ярки цветове. До него стоеше Съливан, новозеландецът бършеше потта от плешивата си глава. За голяма изненада на Еди, третият мъж беше Айвър Лок - той не изглеждаше на място тук и видимо се чувстваше неудобно, подложен на тази лепкава жега. Скъпият автомобил трябва да беше негов; явно човекът беше толкова притеснен за дъщеря си, че когато бе научил, че тя не е сред спасените заложници, беше дошъл на място, за да следи случващото се с нея.
Четвъртият мъж беше Хойт.
Леден гняв се надигна в Чейс, когато видя пушещия цигара американец. Независимо каква беше причината да плячкоса лабораторията и да опита да отвлече Наталия, наемникът щеше да побърза да покрие стореното от него. Той беше единственият от групата, чието оръжие беше готово за употреба - неговият АК-47 беше опрян в бедрото му. Това на Съливан висеше на рамото му, а на Кастил беше подпряно на едно дърво.
Планът на Хойт беше ясен. Ако Наталия се появеше, наемникът щеше да убие всички останали и да я отвлече.
Чейс нямаше да позволи това да се случи.
Англичанинът хвърли бърз поглед към момичето зад гърба си, за да се увери, че тя е добре прикрита, и излезе от храстите... с оръжие насочено в Хойт.
- Не мърдай!
Четиримата мъже се обърнаха към него изненадани. Лок потръпна при вида на автомата, Кастил и Съливан бяха объркани... Хойт обаче веднага вдигна своето оръжие.
- Казах да не мърдаш, мамка ти - излая Еди. - Хвърли го!
Американецът застина, но автоматът остана в ръцете му.
- Няма ти го магазина, Чейс - отвърна мъжът и посочи с очи към АКС-74У.
- Има достатъчно в цевта.
Хойт премести погледа си към неговия калашник и пълния му догоре магазин.
- Един куршум срещу трийсет?
Оръжието на Еди не помръдна.
- Имам нужда само от него.
- Вярвам, че е така.
Хойт изплю цигарата и неохотно свали оръжието си към земята.
Чейс кимна към приятеля си.
- Хюго, вземи му оръжието.
Кастил изпълни нареждането, макар да беше искрено изненадан.
- Едуард, ще ми кажеш ли какво става?
- Въпросът е много добър - намеси се и Съливан. - Защо, по дяволите, е всичко това, Чейс?
Лок също имаше въпроси.
- Къде е дъщеря ми? Намери ли я?
- Наталия е добре. - Еди обмисли варианта да я повика тук, но реши първо да изясни ситуацията. - Хюго, имаш ли нещо, с което можем да вържем този задник? Не желая да ни създава повече проблеми.
- За какво говориш? - попита Съливан.
- Това копеле е причината за престрелката в лагера - обясни англичанинът, докато Кастил, който държеше Хойт под око, отиде до ленд крузъра. - Той не е тук, за да спаси заложниците, тук е, за да вземе Наталия и да открадне проучванията на руснаците. През цялото време е знаел какво се случва в лагера.
- Моля? - изуми се Лок и се нахвърли на Хойт: - Какво са правили тези хора на дъщеря ми?