Наемникът запази мълчание.
- Когато влязохме в онази барака, за да спасим момичето, първото нещо, което той стори, беше да прибере всичките им записки - продължи Чейс. - Един от руснаците вече беше там. Казах на Хойт да го държи под око, докато помогна на Наталия, но вместо това той го застреля хладнокръвно. Заплаши ме с оръжието си и ми нареди да нося пленничката.
Съливан погледна към Хойт, като че ли очакваше мъжът да отрече, но той продължаваше да мълчи.
- Защо го направи? - попита той.
Единственият отговор, който получи от американеца, беше надменната му усмивка.
- Едуард - провикна се Кастил от задната част на ленд крузъра. - Няма нищо, с което да го вържем... но виж тук. - Белгиецът вдигна отворена раница, която Чейс разпозна - беше на Хойт. - Прав си. Пълна е с листове, дискове, лаптоп...
Съливан свали от рамото си собственото си оръжие и го насочи към американеца.
- Така, така. Искам някои отговори.
- Нямам какво да кажа - отвърна Хойт.
Чейс наведе дулото на автомата си и се присъедини към Кастил.
- Измъкнахте ли другите заложници?
Хюго кимна.
- Стигнахме до тук миналата нощ и ги качихме на лодката. Ломакс и Риос тръгнаха с тях - всички са в безопасност в Дананг в момента. Аз исках да те изчакам, а Хал остана с мен. Хойт пристигна няколко часа по-късно.
- И реши да се навърта наоколо, докато се появя с Наталия - добави Еди и хвърли поглед на пленника. - Хал, от колко време познаваш този палячо? Каква е историята му?
Съливан изглеждаше обезпокоен от ужасните разкрития.
- Познавам го отскоро, но ми беше препоръчан от човек, на когото смятах, че мога да имам доверие. Препоръките му бяха перфектни.
- Обикновено са такива, когато става въпрос за призрак36.
- Къде е дъщеря ми? - попита Лок, нетърпението му беше надделяло над безпокойството му.
- Тя се намира в безопасност - ще я доведа, когато обезопасим Хойт. Хюго, свали колана от калашника му. Ще му завържем ръцете е него. - Еди отиде до американеца. - Сега ще ни кажеш за кого всъщност работиш.
- Ходи се шибай! - отвърна му наемникът.
Чейс го дари с крива усмивка... и го удари здраво в лицето. Хойт падна на земята, от двете му ноздри потече кръв.
- Никога не съм чувал за тях. Имат ли уебсайт? Ходи-се-шибай-точка-ком?
- Копеле мръсно! - изръмжа американецът. Избърса устата си и потръпна, когато докосна счупения си нос. - Току-що направи най-голямата грешка в живота си.
- Ти направи по-голяма - намеси се Съливан. - Не обичам да ме лъжат или да ме използват. Или ще ни дадеш някои отговори, или ще те оставя на виетнамците и техните приятелчета, руснаците, да те намерят. След като оставя Еди да изнесе цялото си представление.
- Говори - нареди Чейс и срита Хойт силно в ребрата, когато не последва отговор.
Наемникът стисна с ръка удареното място.
- Шибаняк такъв! Добре, добре - бързо отстъпи американецът, когато Кастил се присъедини към Еди и се приготви да нанесе ритник на мъжа. - Но ако ви кажа истината, трябва да ме пуснете, става ли?
Съливан кимна неохотно.
- Имаш думата ми. Ако си достатъчно убедителен.
- Добре. - Хойт си пое дълбоко въздух. - Така. Ето какво се случва. Руснаците разполагат с тайна агенция за биологични оръжия, която наричат Отдел 201. Създадена е по времето на Студената война и е една от най-големите им тайни - само хората на най-горните етажи на руското правителство и армията знаят за нея. Питате за „русите“ в лагера? Те са част от Отдел 201.
- Биологични оръжия? - учуди се Кастил. - Защо им е тогава да отвличат хуманитарни работници?
- Хич не им пука за хуманитарните работници. Единствената, която ги интересува, е германката, Наталия.
- Защо я искат? - попита Съливан.
- Заради семейството ѝ - спомни си Чейс. Мъжът хвърли поглед през рамо към растителността, за да се увери, че момичето все още е скрито там, но нямаше и следа от него. - Дядо ѝ е бил руснак, учен, който е разработвал биологични оръжия. Опитал е да избяга в Америка с проучванията си, но не успял да го стори. Това е връзката, нали? Те искат нея. Или по-скоро искат онова, което е в нея.
Кастил и Съливан не можеха да разберат за какво става въпрос, но Хойт кимна.
- Да. Смятат, че могат да използват ДНК-то ѝ в експериментите си.
- Тъй като убиваш руснаци, без да ти трепне окото, ограбваш ги и им подпалваш работното място, предполагам, че не работиш за тях - язвително каза Еди.
- Адски си прав, че не работя за тях - отговори разгневен Хойт. - Проблемът е, че Отдел 201 е като шибана крепост. Помещава се в бункер с максимално ниво на сигурност, който се намира в една от авиобазите им, където държат ядрените си бомбардировачи. Невъзможно е да се проникне в нея. Така че единственият начин да се сдобием с работата им... беше да ги накараме да излязат навън.