- Какво всъщност е Отдел 201 ?
- Ако ти кажа, трябва да те убия. Това е държавна тайна. Сега обаче... смятам, че трябва да знаеш. Така че ще ти отговоря на въпроса и няма да те убия. - Последва нова тънка усмивка. - Засега.
На Нина не ѝ беше забавно.
- Е? Ще казваш ли?
Каган се обърна към Еди:
- Нетърпелива е, да? Червената коса е като горящ огън в една жена. Харесва ми.
- Просто ѝ разкажи, Юри - изръмжа англичанинът.
- Григори. Както кажеш. - Мъжът върна вниманието си на Нина. - Отдел 201 беше създаден по времето на Студената война. Той представлява агенция за борба с биологични оръжия.
- За борба с биологични оръжия? - учуди се Нина.
- Точно така. Преди повече от петдесет години Съветският съюз намери нещо дълбоко под земята, отровна субстанция - първоначално открита преди хиляда години от викингите. - Нина и Тува слушаха внимателно мъжа, двете си размениха погледи. - По онова време съветските лидери решили да го превърнат в оръжие. Това се оказало голяма грешка. Както открили по-късно, течността била прекалено опасна, за да се използва. Отдел 201 бил създаден, за да се увери, че никой никога няма да се докопа отново до нея. Една част от работата на агенцията се състои в изследването на субстанцията, но също така е оторизирана да... действа и пряко.
Уайлд присви очи.
- Имаш предвид, че са ви позволили да убивате всеки, който се изпречи на пътя ви?
Зад нея Тува се присви от надигащия се в нея страх.
Каган поклати енергично глава.
- Ние не сме убийци. Нямаше да ви убием, доктор Скилфингър. Но враговете ни вече бяха откраднали руническия камък и изследванията ви. Щяха да ги използват, за да намерят другия артефакт, а с него и Валхала. Не можехме да позволим това да се случи, нашето намерение беше да използваме знанията ви, за да намерим втория камък и да го унищожим, преди те да го докопат. Моите извинения.
Нина вече навързваше нещата.
- Според текста върху артефакта викингите ще отпътуват за Валхала, за да се подготвят за Рагнарьок - последната битка. Краят на света.
- Наистина ще настъпи краят на света, ако нашите врагове я открият - кимна Каган.
- Кои са тези ваши врагове? - попита Тува.
- Опасявам се, доктор Уайлд, че те са ваши сънародници - обясни руснакът на Нина, която се опули насреща му. - През 1961 година един руски учен се опитал да избяга в Америка заедно с това ужасно оръжие.
- Дядото на Наталия - промълви тихичко Еди. Каган кимна.
Американката хвърли въпросителен поглед на съпруга си.
- Коя е Наталия?
Руснакът отговори вместо него, когато видя, че англичанинът няма намерение да го стори.
- Една млада невинна жена. Преди осем години научихме, че американците се интересуват от нея. ДНК-то ѝ, кръвта ѝ можеше да им осигури онова, чрез което щяха да пресъздадат работата на руския учен. Намерихме я във Виетнам...
- Отвлякохте я - поправи го Еди. - Както и всичките ѝ спътници.
- Налагаше се да го сторим. Не можехме да позволим на американците да я докопат. Планът ни беше да използваме ДНК-то ѝ, за да създадем неутрализиращ агент. След това тя и останалите щяха да бъдат пуснати - историята щеше да гласи, че виетнамската полиция ги е освободила. Но тогава - мъжът дари Чейс с остър поглед - се намесихте ти и приятелите ти.
- Бяхме наети да ги открием - обясни на Нина Еди. - Аз, Хюго и няколко други.
- Но не знаехте кой ви е наел, нали? - Каган цъкна с език. - Или пък че един от вас е шпионин, който работи за враговете ни. Заради него двама от най-добрите учени на Отдел 201 бяха убити, а проучванията им унищожени. А една невинна жена...
Чейс го прекъсна отново, този път доста по-грубо:
- Знам какво се случи.
От високоговорителите се разнесе гласът на пилота. Каган го изслуша, след което каза на останалите пътници:
- Скоро ще кацнем. Академикът ще ви обясни всичко.
- Чудесно - отвърна Нина и надникна през илюминатора. Заснеженият пейзаж наистина се приближаваше. - Крайно време е някой да ми даде смислено обяснение.
Тя насочи репликата си към Еди, който я гледаше с извинителен поглед, но не каза нищо.
Не след дълго самолетът прелетя над някаква широка река, от двете страни на която се намираха градове, и се насочи към дълга писта, оттатък населеното място на източния бряг. Дестинацията, към която се бяха насочили, не изглеждаше гостоприемно. Заобикалящата я площ беше осеяна със замръзнали блата, кръстосани от бетонни пътеки за рулиране. Бизнес самолетът се приземи и започна да забавя ход; Нина забеляза редици с паркирани летателни апарати: големи, тромави стари зверове, чиято груба, но за сметка на това функционална конструкция, коренно различна от лъскавия модернизъм, който жената свързваше с американския самолет, им придаваше почти извънземен вид.