- Какво предупреждение? - попита шведката, заинтригувана.
Айзенхов заговори на руски на Каган, който отиде до един шкаф и взе някаква папка от него. Подаде я на стареца.
- За смърт - отвърна академикът и извади една голяма и пожълтяла фотография. - За края на света.
Мъжът подаде снимката. Тува я взе и двете с Нина се вторачиха в нея. Изображението беше на мрачна, пустинна тундра, която се разпростираше във всички посоки, в средата ѝ имаше каменна дупка, а в нея се виждаше единствено мрак. Пред зловещата паст беше поставен рунически камък, почти същият като този от норвежкото езеро.
- Ние, руснаците, познаваме добре скандинавските легенди - продължи Айзенхов. - Викингите са част и от нашата история. Но никога не сме предполагали, че може да има истина в техните разкази за богове и чудовища. Това беше, преди да влезем в ямата.
Тува изучаваше съсредоточено снимката, но тя беше прекалено зърнеста, за да успее да разчете написаното на камъка.
- Не мога да разчета какво пише...
- Аз мога да ви кажа - увери я академикът. - Казват, че ямата е домът на Йормунганд - Змията на Мидгард. - За изненада на гостите си, мъжът продължи: - И в действителност е до някаква степен. Веднъж я видях със собствените си очи, но беше преди много време. Не става въпрос за истинска змия, но знам защо викингите са смятали, че е такава. Гледката беше изумителна и плашеща. Но не от змията трябва да се страхуваме, а от отровата ѝ.
- Етерът - вметна Еди.
Също както в Стокхолм, който ѝ се струваше на светлинни години от сега, Нина се изненада от знанията на съпруга си. Макар че и сега му беше вбесена заради това, че бе пазил тайни от нея.
- Етерът, да - съгласи се Айзенхов. - Черна течност, точно както го описва легендата. Ужасна отрова. Имаше огромен резерв от него под земята, река, течаща под повърхността... но не знаехме накъде. Беше прекалено опасно за проучване, а и нямахме необходимата технология, за да го сторим. Научихме от руническия камък, че викингите са намерили и друго място, където има етер. Вярвали са, че когато Рагнарьок настъпи, змията ще излезе от една от тези две ями. Викингските воини щели да се разделят на две армии, така че където и да се появял Йормунганд, те щели да го чакат.
- Значи, викингите са открили два източника на етер - започна Нина - и вие сте попаднали на единия от тях по времето на Студената война. Защо смятате, че е толкова опасен? Казвате, че е отрова, но хората са се справяли с някои доста сериозни отрови и преди. С какво тази е по-различна от тях?
- Ако бяхте видели на какво е способна - отвърна старият руснак с тъжна въздишка, - нямаше да ми задавате този въпрос. Аз съм свидетел на действията ѝ. Беше преди петдесет години, но кошмарите още ме преследват.
Честността му накара Нина да потръпне, но тя искаше да разбере всичко.
- На какво е способен етерът? Какво всъщност представлява той?
За нейна изненада, отговорът дойде от Еди:
- Етерът е мутаген. Ако не те убие, напада ДНК-то ти и го променя. Като рак. Наталия, момичето, което спасих във Виетнам? Дядо ѝ експериментирал със семейството си. Преднамерено заразил баба ѝ със субстанцията, докато била бременна. Предизвикала тумори, които я убили, а след това сторила същото и с майка ѝ. - Тонът на Чейс стана още по-зловещ. - Заплашваше да убие и нея.
- Серафим Чернобогович Волков - каза Айзенхов с презрение. - Предател и чудовище. Ако беше оцелял, името му щеше да се нареди до това на Менгеле38. Опита се да пренесе етера и работата си във вашата страна. - Погледът на стареца се спря едва ли не укорително върху Нина. - По някакво щастливо стечение на обстоятелствата беше възпрепятстван да стори това. Избра неправилния ден да се върне на Нова Земя.
- Какво се случи с него? - попита Тува.
- Някога чували ли сте за „Цар Бомба“? - попита Еди. Двете жени поклатиха глави. - Това е най-голямата водородна бомба в историята на света.
- Какво общо има тя с... Оо! - осъзна Нина. - Място за изпитания. Има логика.
Айзенхов кимна.
- Хрушчов заповяда да се активира онова, което стана известно като Царския протокол. Бомбата беше пусната на 13 октомври 1961 година, тя напълно изтри всичко от лицето на Нова Земя и запечата ямата с етер завинаги. Никой няма да успее да я отвори някога.
Нина беше изумена.
- Използвали сте водородна бомба? Не е ли било малко пресилено?
- Не бихте помислили подобно нещо, ако бяхте виждали онова, на което съм ставал свидетел - отвърна академикът.
- Какво е било то?
Старецът не отговори веднага, сякаш имаше нужда да събере цялата си смелост, за да го стори.
- Два месеца преди Царският протокол да влезе в сила - започна най-накрая той, - проба от етера беше изпратена до една база за тестване на ракети. Стана злополука по пътя. Етерът се разля в цивилен район. Предизвика... ужасни последици. Не само върху хора, но също така и върху животни, растения, дори и насекоми - върху всичко живо. Повечето от човешките същества, които бяха изложени на него, умряха до няколко дни, до няколко часа даже. - Мъжът направи пауза, за да навлажни с език сухите си устни. - Те бяха късметлиите. Онези, които оцеляха...