- Какво се случи с тях? - настоя Нина, когато Айзенхов остана мълчалив за няколко секунди.
Академикът си пое дълбоко въздух и отново отвори папката пред себе си.
- Навярно не желаете да виждате тези снимки. Те бяха държавна тайна в продължение на половин век, за тях знаеха само хора на най-високите етажи на родното правителство. Всички, които ги видяха... се молеха да не го бяха сторили. Но веднага разбраха защо Хрушчов беше наредил ямата да бъде заличена. Въпреки сериозността на Студената война, никой руснак не дръзна да използва етера като оръжие отново. Все още ли искате да видите снимките?
- Не - прошепна Тува. - Аз не желая.
- Аз също - каза Нина, - но мисля, че се налага. Ако става въпрос за глобална заплаха, това е работа на АСН и аз трябва да знам с какво си имаме работа.
Айзенхов кимна.
- Вие сте много смела жена, доктор Уайлд. Така да бъде. Но помнете, че ви предупредих.
Старецът се пресегна отново, за да ѝ подаде снимките.
Еди се наведе над нея, за да ги гледат заедно.
- О, боже!
Нина дори не успя да проговори, когато видя първата фотография, ужас и отвращение заседнаха в гърлото ѝ. Снимката показваше горната част на тялото на проснат на земята човек, то беше изкривено в невъобразима агония, мъжът беше мъртъв.
Причината за смъртта беше очевидна. Части от лицето и врата му като че ли бяха експлодирали от вътре навън, противни злокачествени израстъци в плътта му се бяха подули и пръснали, от големи кратери в кожата му течеше гъста каша. Кървавите петна под дрехите му подсказваха, че отвратителната зараза се беше разпростряла по цялото му тяло.
Гласът на Айзенхов достигна до американката като че ли от много далече.
- Излагането само на няколко милилитра с етер кара ДНК-то да мутира и да расте неконтролируемо. Действието е мигновено. Резултатът почти винаги е смърт.
Нина се насили да говори:
- А какво се случва, когато излагането е в по-малки дози?
- Има снимки.
Уайлд неохотно погледна следващата, имаше представа какво щеше да види на нея.
Страховете ѝ се оправдаха.
Еди затвори очи и поклати глава.
- Мамка му! - прошепна той.
На фотографията имаше жена в болнично легло, грозни бучки по кожата ѝ подсказваха, че тя също е била заразена с етер. Коремът ѝ беше целият окървавен, на него се виждаше дълбок, надлъжен разрез - цезарово сечение, пъпната връв все още беше свързана с току-що роденото бебе.
Детето беше създание, което почти не личеше, че е човешко същество.
Нина едва се удържа да не повърне. Крайниците на бебето бяха крайно деформирани, единият му крак представляваше сух и крив израстък, ръчичката му беше подута и покрита с тумори и гнойни пъпки. Ребрата му бяха изпъкнали по кожата, някои вътрешни органи бяха увиснали през една дупка в подутия стомах на детето. Най-ужасно от всичко беше лицето му - желатинова маса от криви очертания, които се опитваха да изпищят, но нямаха уста, за да го сторят, единственото видимо око се беше ококорило измъчено...
Снимките се изплъзнаха от треперещите ръце на Нина и паднаха на пода, жената затвори очи, не можеше повече да понесе тази гледка.
- Не живя дълго - каза Айзенхов с тих, печален глас. - За щастие.
Тува изстена ужасена, когато зърна падналите фотографии и побърза да извърне поглед от тях. Уайлд се опита да проговори:
- Какв... - Устата ѝ изведнъж пресъхна. - Какво... какво се случи с майката? - съумя да попита най-накрая.
- Тя също почина скоро след раждането - отвърна руснакът. - Детето се роди месец след като тя беше изложена на етера. Само няколко капки, но те бяха достатъчни, за да сторят това с нея и да превърнат бебето ѝ в чудовище.
- Не е чудовище - възпротиви се ядосан Еди. - Говорим за бебе. То не е искало да се роди такова. Вие сте му го причинили, с вашите шибани експерименти!
- Експерименти, които знаехме, че трябва да бъдат прекратени и изоставени завинаги - отвърна Айзенхов. Разкаянието беше видимо на лицето му, въпреки наложената маска на стоицизъм. Старецът направи жест на Каган и мъжът събра снимките от пода. - Всяко живо създание в близост до злополуката беше засегнато от етера. При по-малките форми, като растенията и насекомите, мутациите се разпространяваха бързо. Повечето от тях умряха, но някои оцеляха достатъчно дълго, за да се размножат. Това предизвика последващи мутации в поколенията им. Осъзнахме, че съществува заплаха от разпространяване на заразата отвъд зоната на карантината. Така че целият район беше... стерилизиран.