Академикът погледна към тавана. Още един купол се намираше на него, близо до осветителното тяло.
- Убили сте всичко? - изуми се Нина. Айзенхов кимна. - Дори и хората?
- Трябваше да се направи - отвърна старецът печално. - Дано Бог да ни прости стореното. Но не можехме да позволим мутациите да се разпространят. Когато Хрушчов научи какво се е случило, мигновено заповяда всички експерименти с етер да бъдат прекратени. Дори водородната бомба не е толкова страшно оръжие, колкото отровата, идваща от земните недра.
- Кръвта на Йормунганд - вметна Тува. - Отровата на Змията на Мидгард.
- Значи, все пак легендата е самата истина, до известна степен - осъзна Нина. - Етерът създава живот или поне го променя - може би дори е отговорен за началната еволюция, започнала преди милиарди години, като е предизвикал мутации в големи мащаби. - Жената беше наясно от откритията, които направи в Атлантида, че животът е бил донесен на Земята от метеор. Но беше възможно етерът да е накарал този живот да експлодира в безброй нови форми. Родени от отровата, както твърдяха скандинавските легенди. Нина погледна към съпруга си. - Точно това се е опитвал да направи дядото на онова момиче, нали? Да вземе контрол над еволюцията, да я насочи по пътищата, които той е искал?
- Волков! - Айзенхов отново изрече името с огромна доза презрение. - Този човек беше луд - експериментирал е със собствените си съпруга и дете! Когато Хрушчов сложи край на проекта, се опита да продаде работата си на американците.
- Но вие успяхте да му запалите задника, преди да го стори - намеси се Еди. - Браво на вас.
- Да. Изгоря заради алчността си, а сега се пече в ада, където му е мястото. - Каган върна снимките на стареца, който ги сложи отново в папката и я затвори. - Веднъж видели ужасните неща, на които етерът е способен, ако бъде изпуснат - продължи академикът, - разбрахме, че трябва да направим всичко възможно, за да избегнем подобна заплаха за в бъдеще. Заради това беше създаден Отдел 201.
- За да се намери начин да се неутрализира субстанцията? - попита Нина.
- Това е една от целите ни, да - съгласи се Каган. - Нашите учени създадоха химикали, които може и да проработят.
- Може? - учуди се Еди. - Това не ми звучи много обнадеждаващо.
- Има един проблем - обясни Айзенхов. - Няма как да проверим теориите си, защото не разполагаме с етер, върху който да ги тестваме! Всички проби бяха унищожени, а ямата беше заличена от „Цар Бомба“. Хрушчов беше прав да спре експериментите, да, но той прекали, когато заповяда всичко да бъде изгорено. Ние се подчинихме, без да помислим. - Старецът поклати глава. - Ако бяхме запазили известна част от изследванията си, щяхме да разполагаме с ценна информация, която да ни е от изключителна помощ. Вместо това се наложи да възстановим всичко по памет. Сега, петдесет години по-късно, с всичките тези компютри и апаратура, не знаем дали сме успели в начинанието си.
Каган погледна към Еди.
- Ако разполагахме с някой, който е заразен с етера, човек, чието ДНК можехме да тестваме и да сравним с незаразена проба...
Еди размаха пръста си към мъжа:
- Да не си посмял да го кажеш.
Нина изгледа и двамата.
- Какво?
- Има предвид Наталия... иска да обвини мен, че не получиха онова, за което бяха тръгнали!
- Ако не се бяхте намесили преди осем години - започна Каган, - щяхме да я пуснем и да се завърнем тук с всичко, от което имахме нужда.
Еди скочи на крака.
- Може би ако просто я бяхте помолили, вместо да се правите на тайни агенти и да излизате с онзи номер с фалшивото отвличане, тя щеше да ви позволи да ѝ вземете кръвна проба!
Айзенхов вдигна ръка, каза остро нещо на Каган, преди да се обърне към гостите си:
- Достатъчно за това, моля ви. Стореното сторено. Не можем да го променим - можем само да се опитаме да поправим грешките си. И да попречим на други да ги повторят.
- Това е другата цел на Отдел 201, нали? - попита Нина. - Научили сте от руническия камък, който сте открили на Нова Земя, че има втори източник на етер, някъде там. Искате да го намерите... преди някой друг да го е сторил.
- Да, да - съгласи се академикът. - За съжаление, досега нямахме никакъв успех. Руните разкриват, че викингите са стигнали до Нова Земя от Валхала, но не казват къде точно е тя.