- Но двата камъка, които Хойт открадна - да - отбеляза Еди. - Бъркли ще ги преведе. Отне му повече време, отколкото на Тува, за да разбере, че вторият артефакт се намира под езерото... но в крайна сметка ще успее.
- Трябва да открием Валхала - настоя Каган. - Трябва да унищожим етера, преди американците да го намерят.
- Какво ще стане, ако вашият антиетер не проработи? - попита Нина.
Промяната в настроението на Айзенхов привлече вниманието на тримата посетители, старецът беше застинал в стола си. Той си пое дълбоко въздух и обмисли много внимателно следващите си думи:
- Ако не проработи - започна мъжът, - то тогава Отдел 201 се е провалил. Случи ли се това, армията поема щафетата. - Старецът погледна нагоре, но не към тавана, а като че ли към авиобазата на трийсет метра на повърхността.
- Какво означава това? - попита Еди.
Нотката на притеснение в гласа му подсказа на Нина, че има доста добра идея какъв ще бъде отговорът.
- Царският протокол така и не беше изтеглен - обясни академикът на групата. - Продължава да е активен до ден днешен. Съветският съюз имаше няколко тайни... апокалиптични програми. Когато Съюзът падна, Русия ги възобнови. Царският протокол беше една от тях.
Въпреки жегата, Нина почувства ледени тръпки да обхождат цялото ѝ тяло.
- Чакайте малко... ако намерите другата яма и не можете да неутрализирате етера... ще го унищожите с ядрено оръжие?
Айзенхов кимна сериозен.
- Без значение местонахождението му. Дори да е в Съединените щати... дори да е в самия Вашингтон. Това гласи Царският протокол. Никой не трябва да има контрол над етера. Налага се да бъде унищожен. Независимо от обстоятелствата.
Тува се ококори срещу стареца.
- Това е лудост - прошепна тя.
Нина забеляза, че Славин, който стоеше до вратата, беше също толкова шокиран, колкото и те. Вероятно с тази информация разполагаха единствено хората на най-високите етажи на Отдел 201. Мъжът заговори бързо и посочи към изхода, за да покаже, че трябва да върви, но Айзенхов поклати глава. Старецът отговори на младия мъж, след което се обърна към западняците:
- Колчак Якович смята, че онова, което току-що ви разкрих... как му викате вие... е над неговото ниво на секретност - обясни академикът. - Аз обаче имам нужда от всяка възможна идея как да се справим с настоящата ситуация. Не желая Царският протокол да бъде задействан отново. Ако се провалим...
Нямаше нужда мъжът да споменава ужасните последици, които щяха да настъпят.
- Готови сте да рискувате с война - жестока ядрена война - заради това? - опули се насреща му Нина.
Айзенхов вдигна папката.
- Видяхте на какво е способен етерът, а това е само малка част от възможностите му. Можете ли да си представите последиците, ако бъде изпуснат върху някой голям град? Онези, които не умрат, ще се превърнат в чудовища, децата им ще бъдат прокълнати за поколения наред. Никой не трябва да разполага с подобно ужасно нещо. Никой.
- Намерим ли втората яма навреме, за да унищожим етера, това няма да се случи - напомни Каган.
- Само ако вашият еликсир проработи - отбеляза Еди.
Айзенхов заговори отново на руски и Григори му помогна да се изправи. Старецът се затътри към един от рафтовете. Посегна под него, намери опипом онова, което търсеше, чу се тихо прищракване, след което и жуженето на електрически мотор. Цялата библиотека потъна навътре, а после се скри встрани зад дървените плоскости, за да разкрие лъскавата метална врата на сейф, вграден в стоманената стена.
Чейс кимна одобрително.
- Трябва ни едно такова вкъщи - обърна се той към Нина. - Място, където да си държим порното.
- Твоето порно, искаш да кажеш - поправи го съпругата му.
- Аха. Твоето няма да се побере в нещо толкова малко.
- Аз нямам никакво порно - настоя Уайлд, но тази заигравка я накара да изпусне напрежението малко.
Тя видя как академикът постави едната си длан върху черен стъклен панел: скенер за отпечатъци. Разнесе се нежна мелодия. Възрастният руснак премижа пред клавиатурата в стената и я прикри с тялото си, за да не могат присъстващите в стаята да видят кода, който въведе на нея. Последва нова мелодия... и метално изщракване от вътрешността на сейфа, когато дебелите заключващи механизми се отключиха и вратичката се отвори бавно.
Вътре се намираха редица папки и метални контейнери, маркирани с текст на кирилица. Айзенхов се пресегна за един от тях, който представляваше стоманен цилиндър, около трийсет сантиметра висок и двайсет сантиметра в диаметър. Металът беше дебел - старецът изпита трудност, когато го вдигна. Хвана го за закривената му дръжка и се обърна към аудиторията си.