- Това е най-голямата ни надежда - заяви той. - Официалното му име е Артикул 3472, но ние го наричаме „Чук на Тор“. Според викингската легенда Тор убива Великата змия. Ако сме прави, това ще стори същото с етера.
Тува изглеждаше притеснена.
- Не искам да звуча песимистично, но Тор също така умира. Отровата на Йормунганд, етерът, го убива.
- Надявам се ние да се справим по-добре от него - каза Каган.
Нина посочи към цилиндъра.
- Какво всъщност прави „Чукът на Тор“?
- Той представлява химично съединение - обясни Айзенхов, - което би трябвало изцяло да неутрализира етера. Веднъж пуснато в извора, ще погне мутационните агенти и ще ги направи безвредни. Ще създаде... - старецът се опита да намери правилната дума на английски - ...автокаталитична реакция. Започне ли тя веднъж, ще се разпростре през целия етер, докато не го унищожи напълно. Ако съществуват подземни канали, по които черната течност се движи, и те се свързват с онази, намираща се под Нова Земя, ще можем да унищожим всичкия етер на света. Не знаем дали ще извадим такъв късмет... но поне можем да се надяваме.
- Значи, когато намерите другата яма, просто ще пуснете това нещо в нея и фъшшш! Всичко ще е наред? - попита Еди. - Звучи ми прекалено лесно.
- Не е точно така - обясни Каган.
- Аха, никога не е.
- „Чукът на Тор“ е смъртоносен също толкова, колкото и етерът - каза Айзенхов. - Ще използваме отрова, за да унищожим отрова. Трябва да бъдем много внимателни. Ако те докосне, ще те убие.
- Благодаря за успокоението - рече Нина с язвителен тон. - Но нищо от това няма да има смисъл, ако не намерите втората яма, нали така?
- Ето затова помолих Григори Алексеевич - старецът кимна към Каган - да ви доведе тук. Нуждаем се от помощта ви. Сега, когато враговете ни - както наши, така и ваши - разполагат с двата рунически камъка, ще се опитат да открият Валхала... и когато го сторят, ще намерят втората яма. Вие сте единствената ни надежда да ги спрем. Ако не успеем, тогава... Царският протокол ще бъде задействан. Светът ще бъде въвлечен във война.
- Ще ни помогнете ли? - попита Каган.
Нина погледна към спътниците си.
- Имаме ли избор?
- Трябва да им помогнем - заяви твърдо Еди. - Не искам Хойт или някой като него да се докопа до този боклук. Защото те са точно типът хора, които използват подобни неща. - Изражението на англичанина стана печално. - Видях какво стори „Агент Ориндж“ във Виетнам, а онова е нищо в сравнение с етера. Знам какво направи той на Наталия. Дадох ѝ обещание - ще сторя абсолютно всичко, за да попреча на когото и да било да продължи работата на дядо ѝ. А знаеш - продължи мъжът с усмивка на лице, - че обичам да спазвам обещанията си.
Каган не изглеждаше впечатлен.
- Ако не беше дал това обещание, сега нямаше да се намираме в подобно положение. Отдел 201 щеше отдавна да си е свършил работата във Виетнам... а Наталия още щеше да е жива.
- Не ми трябват шибаните ти лекции - сопна се Еди. Изражението му беше изпълнено с гняв, но бързо се промени, когато го озари една мисъл. - Чакай малко...
- Какво? - попита Нина.
Съпругът ѝ остана мълчалив за няколко секунди, размишляваше. После каза:
- Вие отидохте във Виетнам - каза Еди на Каган. - Отдел 201 отиде във Виетнам специално заради Наталия, за да може да я докопа, без никой да се усъмни, че вие сте замесени, нали така?
- Да - съгласи се Григори, не беше сигурен накъде клони англичанинът.
- Тогава откъде знаехте, че тя е там?
- От разузнавателните доклади - отговори Айзенхов. - Американците също проявяваха интерес в намирането на внучката на Волков. Осъзнахме, че има само една възможна причина да я желаят, така че решихме да действаме първи. Виетнамската тайна полиция ни помогна да я локализираме - разбира се, те не знаеха за какво ни е необходима.
- Щом американците са знаели за Наталия, са можели да я отвлекат по всяко време - живяла е в Германия, която е съюзник на САЩ. Щяло е да им бъде много по-лесно да оперират там, отколкото във Виетнам... но това не се отнася за вас. Така че те са изчакали тя да отиде в страна, която е ваш съюзник... някъде, където може да ви се размине, ако я отвлечете.
Следващите думи на Каган бяха добре премерени:
- Накъде клониш, Чейс? Кажи какво имаш предвид.
- Хойт ми каза, че неговите хора целенасочено са ви снабдявали с информация, за да ви изведат от Русия, за да ви изведат от тук. - Еди посочи към стените на бункера. - Но щом Отдел 201 е толкова таен, откъде са знаели на кого да предоставят тази информация? Кой ви снабди с нея всъщност?
- Офицер от разузнаването... - започна Каган, но бързо млъкна и се обърна светкавично към Славин. - Информацията дойде от теб! Какъв беше нейният източник?