Охранителят премига, очите му щяха да изскочат от орбитите си, потеше се обилно.
- Източникът... - запелтечи той, но обърна на руски и предостави някакво неуверено обяснение.
Нито Каган, нито Айзенхов изглеждаха убедени.
- Хойт не те уби - продължи Еди, нападайки Славин. - Застреля учения в бараката на Наталия, но когато ти влезе, теб те остави да избягаш. Познавал те е, затова не те е убил, нали? Ти си шибана къртица!
- Сукин сын!39 - изръмжа Григори.
Ръката му се стрелна за оръжието му.
Славин беше по-бърз от него и извади пистолета от кобура си. Насочи го към мъжа...
- Нет! - изкрещя академикът и застана пред Каган... когато охранителят стреля.
Куршумът уцели стареца в гърдите. Той се разтресе, на лицето му се изписа ужас, падна на колене, след което се свлече по лице. Стоманеният цилиндър се отскубна от ръката му и се търкули по пода, докато не се спря в краката на шокираната Нина.
- Да, работех за американците - отвърна Славин задъхан, едва удържаше паниката в гласа си. Мъжът погледна към контейнера на земята. - И все още работя... Сега ще им осигуря и „Чука на Тор“!
18.
Виетнам
Чейс погледна Лок. Оръжието на американеца не трепваше.
- Какво, да го вземат мътните, правиш? - попита йоркширецът.
- Къде е Наталия? - настоя да научи Лок.
- На автобус за шибания Сайгон. - Еди присви очи. - Ти не си ѝ баща, нали?
- Не, не съм. - Американецът хвърли поглед на Хойт, който мъчително се опитваше да се изправи. - Хойт! Не може да е отишла далеч. Отиди я...
- Наталия, бягай! - провикна се Чейс. - Това е капан, изчезвай...
Хойт грабна падналия калашник на Съливан и удари Еди с дървения му приклад. Англичанинът падна. Наемникът насочи автомата към него... но заповедта на Лок накара пръста му да застине на спусъка.
- Не! Още не, нуждаем се от него да ни каже къде е тя. - Айвър размаха пистолета си в знак към Кастил да коленичи до приятеля си. - Аз ще ги пазя. Ти се обади на останалите.
- Какви останали? - попита Хюго.
Хойт изгледа Чейс с отровен поглед и се насочи към ленд крузъра.
- Вие не сте единствените, които наех да дойдат в тази забравена от Бога страна.
- Не знам защо сме ти били ние в такъв случай?
- Защото лесно могат да се отрекат от нас - каза Чейс и изстена от болка, когато седна. - В случай че нещата се объркат, не е искал руснаците да разберат, че той е след тях.
Лок кимна.
- Ако не бяхте създавали неприятности, Наталия щеше да бъде спасена с останалите заложници. Но вместо това ти трябваше да се правиш на герой.
Чейс съумя да се усмихне саркастично.
- Такава ми е работата.
- Работата ти беше да правиш точно онова, което ти бе наредено, и нищо повече.
- А твоята каква е? Да използваш Наталия като опитно животно, за да съживиш експериментите на дядо ѝ?
- Малко или много. Това, че откраднахме проучванията на руснаците, ни дойде като неочакван бонус - мъжът погледна към раницата на Хойт на задната седалка на джипа, - който ще върне копелетата години назад. Етерът има потенциала да се превърне в изключително мощно оръжие, ако попадне в правилните ръце... или в ужасна заплаха в неправилните.
- Разбира се, твоите ръце са правилните - язвително отвърна Кастил.
- Очевидно.
- Кой си ти всъщност? - попита Чейс. - Поредният шибан призрак, нали? Боже, мразя шпиони.
- Можеш да бъдеш сигурен, че чувствата са взаимни. Но всъщност си прав, аз съм заместник-директорът на Агенцията за биохимична защита.
- Никога не съм я чувал.
Лок се ухили.
- Така и трябва.
- Тук явно се извършва разузнавателна операция на високо ниво, щом голяма клечка като теб е дошла в гъза на географията, за да я ръководи лично. Вие, янките, поемате огромен риск като въртите подобни игрички във Виетнам.
Усмивката на Айвър стана лукава.
- Тази операция не е официално оторизирана. Но аз разполагам с автономия, която ми позволява да действам както преценя... А и греховете винаги се опрощават, когато мисията завърши успешно. Трябва да отбележа, че това е важна операция, не се заблуждавай. Да не би да искаш руснаците да докопат етера, Чейс? Или китайците, или - пази боже - иранците, или севернокорейците?
- Не желая никой да притежава шибаното нещо - отвърна Еди. - Нито пък Наталия.
Лок поклати глава.
- Какво иска тя не е от особено значение. Нещата са много по-сериозни, за да бъдат оставени в ръцете на цивилни. Или на тяхната съвест.
Хойт остави радиостанцията.
- На път са, ще дойдат след пет минути.
Мъжът посочи към пътя на север.
- Добре. Когато пристигнат, ги прати след момичето - съмнявам се да е отишла далеч.