— Да изкараш на снега посред зима затлъстели войници — това няма да те направи обичан крал — отбеляза Родар.
— Обявете награда — предложи Силк. — Така хем ще останете обичан крал, хем работата ще потръгне.
— Отлично хрумване — одобри Анхег. — Каква награда би предложил ти, принц Келдар?
— Толкова злато, колкото тежи главата на Ашарак — отвърна Силк. — То би откъснало дори най-тлъстия войник от чашата със зарове и бурето с бира.
Анхег трепна.
— Той е кролим — напомни Силк. — Те вероятно няма да го намерят, но ще обърнат всеки камък в кралството, докато търсят. Златото ви ще остане непокътнато, войниците ви ще се поупражнят добре, а вие ще спечелите репутация на щедър владетел. А щом всеки човек в Черек го търси, Ашарак ще е прекалено зает да се скрие по-добре, така че няма да му остане време да ви създава неприятности. Човек, чиято глава е по-ценна за другите, отколкото за самия него, просто няма време да върши глупости.
— Принц Келдар — заяви сериозно Анхег. — Ти си хитър човек.
— Опитвам се, крал Анхег — отговори остроносият с ироничен поклон.
— Мога ли да се надявам, че някога ще дойдеш на служба при мен? — предложи кралят на Черек.
— Анхег! — бурно запротестира Родар.
— Кръвта вода не става, крал Анхег — въздъхна Силк. — Аз съм свързан с моя вуйчо чрез роднинска връзка. Но въпреки всичко бих се заинтересувал да изслушам вашето предложение. То може да помогне при бъдещите преговори относно компенсациите, които ще получа за своите услуги.
Смехът на кралица Порен прозвуча като мъничко сребърно звънче, а лицето на крал Родар доби трагичен израз.
— Ето, виждате — заяви той. — Отвсякъде съм заобиколен от предатели. Какво да стори един беден тлъст старец като мен?
Един навъсен воин влезе в стаята и с отсечена стъпка приближи към Анхег.
— Изпълнено е, кралю — рапортува той. — Искате ли да видите главата му?
— Не — кратко отвърна Анхег.
— Да я набием ли на кол край пристанището? — попита воинът.
— Не — отвърна Анхег. — Някога Джарвик беше смел мъж. И е мой роднина все пак. Изпратете го на съпругата му за подходящо погребение.
Воинът се поклони и напусна стаята.
— Вълнува ме въпросът с кролима Ашарак — каза кралица Ислена на леля Поул. — Не бихме ли могли ние двете с теб, лейди Поулгара, да измислим начин, по който да открием къде се намира?
— Смело казано, Ислена — светкавично се намеси господин Улф. — Но ние не бихме позволили кралицата на Черек да поеме такъв риск. Аз съм убеден, че уменията ти са огромни, но подобно търсене изцяло разкрива ума. Ако Ашарак усети, че го търсиш, веднага ще отвърне на удара. Поулгара няма да бъде застрашена, но се боя, че твоят ум може да бъде угасен като пламък на свещ. Би било огромен срам кралицата на Черек да прекара остатъка от живота си като буйстваща луда.
Ислена изведнъж пребледня и не забеляза лукавото подмигване, което господин Улф отправи към Анхег.
— Никога не бих позволил такова нещо — категорично заяви Анхег. — Моята кралица е твърде ценна за мен, за да й позволя да поеме такъв риск.
— Трябва да отстъпя пред волята на своя господар — отговори Ислена с тон, в който се промъкнаха нотки на облекчение. — По негова заповед оттеглям своето предложение.
— Храбростта на моята кралица е чест за мене — рече Анхег съвсем сериозно.
Ислена се поклони и бързо се отдръпна. Леля Поул погледна господин Улф и повдигна вежда, но не направи нищо повече по въпроса.
Изражението на Улф стана по-сериозно и той стана от стола си и каза:
— Мисля, че дойде време да вземем решение. Нещата се променят прекалено бързо, затова не трябва да отлагаме повече. — Вълшебникът погледна Анхег. — Има ли някъде място, където можем да разговаряме, без да се страхуваме от подслушване?
— Има стая в една от кулите — отвърна Анхег. — Мислех си за нея преди нашата среща, но… — Той замълча и хвърли поглед към Чо-Хаг.
— Не е трябвало да позволяваш мисълта за мен да ти създава грижи — каза Чо-Хаг. — Мога да се изкачвам по стълби, ако това се налага. За мен щеше да е по-добре да бях преодолял това неудобство, отколкото да ни подслушва шпионинът на Джарвик.
— Аз ще остана с Гарион — каза Дурник на леля Поул.
Леля Поул твърдо поклати глава.
— Докато Ашарак е на свобода в Черек, не искам да изпускам момчето от очите си.
— Ами да тръгваме — каза господин Улф. — Вече е късно, а аз искам да потеглим рано сутринта. Следата, която преследвах, става все по-студена.