— Толкова ли е важно това? — попита Гарион.
— Е, алгарите мислят така — сви рамене Силк. — Всичките кланове се събират в Главната крепост, когато открият нов ша-дар. Целият народ празнува шест седмици. Носят му разни подаръци — Хетар ще стане богат, ако реши да ги приеме. Ала може и да откаже. Той е странен човек.
— Трябва да отидеш — обърна се Чо-Хаг към Хетар. — Гордостта на Алгария ще бъде с тебе. Твоят дълг те зове.
— Както решиш, татко — неохотно каза Хетар.
— Добре — намеси се господин Улф. — Колко време ще ти трябва да отидеш до Алгария, да вземеш дузина от най-добрите си коне и да ги откараш в Камаар?
Хетар помисли за миг, после каза:
— Две седмици. Ако по планините в Сендария няма виелици.
— Тогава всички тръгваме утре сутринта — рече Улф. — Анхег ще ти даде кораб. Закарай конете по Големия северен път на няколко левги източно от Камаар. Там друг път поема на юг. Той преминава Голямата камаарска река и продължава, докато стигне Големия западен път край развалините на Воу Уейкун в северна Арендия. Ще те чакаме там след две седмици.
Хетар кимна.
— При Воу Уейкун към нас ще се присъедини един астуриански аренд — продължи Улф, — а малко по-късно един мимбрат. Те ще ни бъдат полезни, когато навлезем в южните земи.
— А също така ще изпълнят предсказанията — тайнствено рече Анхег.
Улф сви рамене, но ясносините му очи внезапно заблестяха.
— Аз нямам нищо против да се изпълнят предсказанията — подхвана той, — стига това да не ми причинява прекалено големи неприятности.
— Бихме ли могли да сторим нещо, за да помогнем при търсенето? — попита Барак.
— За вас ще има достатъчно работа — отговори Улф. — Независимо от това какви ще бъдат резултатите от нашия поход, очевидно е, че ангараките се подготвят за някакъв голям удар. Ако ние имаме успех, те сигурно ще се поколебаят, но ангараките не приемат нещата като нас. Дори след онова, което се случи при Воу Мимбре, те могат да решат да поемат риска на една всеобща война по всички фронтове срещу западните земи. Може би ще направят това в отговор на свои собствени предсказания, за които ние нищо не знаем. Във всеки случай мисля, че вие трябва да сте готови за значителен удар от тяхна страна. Трябва добре да се подготвите.
Анхег се ухили свирепо и заяви:
— Подготвяме се за тях вече пет хиляди години. Този път ще прочистим света от ангаракската зараза. Когато Едноокият Торак се събуди, ще разбере, че е останал сам като Мара — и също толкова безсилен като него.
— Може би — вметна господин Улф. — Ала не подготвяйте празненството в чест на победата преди да е завършила войната. Извършвайте подготовката тихо, не раздвижвайте хората в кралствата си повече, отколкото е необходимо. На запад е пълно с кролими и те наблюдават всичко, което правим. Следата, която преследвам, може да ме заведе в Ктхол Мургос и не искам на границата пред мен да се изправи цяла армия мурги.
— Аз също съм запознат с правилата на играта на наблюдението — заяви крал Родар мрачно. — Вероятно съм по-добър от самите кролими. Време е да изпратя още няколко кервана на изток. Ангараките няма да помръднат без помощ от изток, а малореаните трябва да прекосят обширни земи преди да пристигнат в Гар ог Надрак, за да разгърнат войските си на юг. Подкуп тук-там, няколко бурета силна бира в миньорските лагери — кой би могъл да каже какви ще бъдат плодовете на една умело насочвана корупция? Случайно изтървани дума-две биха ни послужили като предупреждение месеци преди техния удар.
— Ако са запланували наистина нещо голямо, тулите ще започнат да строят временни складове за оръжия и припаси по източните стръмни склонове на планините — отбеляза Чо-Хаг. — Лесно ще държим тулите под наблюдение, без те да усетят нещо. С малко късмет бихме могли да предскажем накъде ще бъде насочен главният удар на тяхното нахлуване. Има ли нещо друго, с което бихме могли да ти помогнем, Белгарат?
Господин Улф се замисли за миг, после се засмя.
— Сигурен съм, че крадецът се ослушва много напрегнато, очаквайки някой от нас да спомене името му или името на предмета, който е задигнал. Рано или късно някой от нас ще допусне тази грешка, а щом изменникът открие къде се намираме, ще бъде в състояние да чува всяка дума, която си разменяме. Вместо да се опитваме непрекъснато да запушваме устите си, мисля, че би било по-добре, ако му дадем възможност да се наслуша веднъж завинаги. Стига да можете да уредите това, аз бих желал всички пътуващи певци, поети и разказвачи из целия север да започнат да разказват старинните легенди — вие всички ги знаете. Когато имената, които ни интересуват, зазвучат на всеки селски пазар на север от река Камаар, в ушите на крадеца ще затрещи тътен като от гръмотевична буря. Ако не спечелим нищо друго, поне ще разполагаме със свободата да приказваме свободно. След време той ще се умори и ще престане да слуша.