— Ние бяхме избрани да станем свидетели на чудо, приятели — каза Хетар.
— Ала доколкото разбирам, онази, която получи благодеянието от чудото, не е много доволна — сухо каза Силк. — Напомнете ми никога да не обиждам Поулгара. Нейните чудеса, изглежда, са нож с две остриета.
ГЛАВА 21
Полегатите лъчи на утринното слънце блестяха върху ледените води на пристанището. Шейните спряха пред каменните кейове. Корабът на Грелдик се люлееше и опъваше въжетата, с които бе завързан за кея. Наблизо имаше и един по-малък кораб.
Хетар слезе от шейната и отиде да разговаря с Чо-Хаг и кралица Силар. Тримата започнаха тихичко да си приказват.
Кралица Ислена бе възвърнала отчасти спокойствието си, седеше в шейната си с изправен гръб и се усмихваше принудено. Анхег отиде да поговори с господин Улф, а леля Поул прекоси покрития с лед кей и спря до шейната, където се бе разположила кралицата на Черек.
— Ако бях на твое място, Ислена — твърдо каза тя, — щях да си намеря друго занимание. Твоята дарба в изкуството на магиите е ограничена, а те са нещо опасно за човек с повърхностни знания. Прекалено много неща могат да се развият по неочакван начин, ако вълшебникът не знае какво прави.
Кралицата се втренчи в нея, без да произнесе нито дума.
— А — добави леля Поул, — и още нещо. Смятам, че би било най-добре, ако прекъснеш връзките си с култа на Мечката. Едва ли е уместно за една кралица да има вземане-даване с политическите противници на своя съпруг.
Очите на Ислена се разшириха.
— Знае ли Анхег? — попита тя с измъчен глас.
— Положителният отговор не би ме изненадал — отвърна леля Поул. — Той е много по-умен, отколкото изглежда. Ти, Ислена, вървиш по ръба на измяната и предателството. Защо не родиш няколко бебета? Те ще ти създават полезно занимание и ще те предпазват от неприятности. Това е само предложение, разбира се, ала ти го обмисли. Посещението тук много ми хареса, скъпа. Благодаря за гостоприемството ти. — И след като изрече тези думи, Поулгара се обърна и се отдалечи.
Силк тихо подсвирна и подхвърли:
— Това обяснява доста неща.
— Какво обяснява? — попита Гарион.
— Върховният жрец на Белар напоследък започна да се намесва в политиката на Черек. Очевидно е проникнал много по-дълбоко в двореца, отколкото си мислех.
— Кралицата? — сепнато попита Гарион.
— Ислена е обхваната от манията да прави магии — обясни Силк. — Последователите на култа на Мечката участват в разни ритуали, които изглеждат обвити в мистика на някои лековерни хора, каквато е тя. — Той бързо погледна към мястото, където крал Родар разговаряше с останалите крале и с господин Улф, после дълбоко пое дъх и продължи: — Ела да поговорим с Порен. — И поведе момчето към края на кея, където дребната русокора кралица на Драсния стоеше и гледаше леденото море.
— Ваше Величество — почтително изрече той.
— Скъпи Келдар — отвърна тя и му се усмихна.
— Бихте ли могли да предадете нещо на вуйчо ми от мое име?
— Разбира се.
— Изглежда, че кралица Ислена се е държала малко необмислено — започна Силк. — Тя е обвързана с култа на Мечката в Черек.
— О, Боже! — възкликна Порен. — Знае ли Анхег?
— Мъчно би могло да се каже — отговори й Силк. — Съмнявам се, че би признал, дори и да знаеше. Гарион и аз случайно чухме как Поулгара й каза да престане с тази игра.
— Надявам се, че това ще сложи край на всичко — каза Порен. — Ако нещата бяха отишли твърде далеч, Анхег щеше да вземе мерки. Те биха могли да имат трагични последици.
— Поулгара се държа твърдо — отбеляза Силк. — Мисля, че Ислена ще постъпи както й беше казано, ала за всеки случай уведомете моя вуйчо. Той обича да е в течение, когато се случват подобни неща.
— Ще му кажа — обеща тя.
— Бихте могли да му намекнете да си отваря очите на четири — в Боктор и Коту култът на Мечката също има свои ордени — каза Силк. — Подобно нещо много трудно може да бъде ограничено. Този култ беше забранен за последен път преди петдесетина години.
Кралица Порен кимна сериозно.
— Ще се погрижа той да узнае за това — отвърна тя. — Някои от моите хора са проникнали сред последователите на култа на Мечката. Щом се върнем в Боктор, ще поговоря с тях и ще разбера какво става.
— Вашите хора? Чак толкова далеч ли сте стигнали? — попита Силк закачливо. — Доста бързо съзрявате, уважаема кралице. Не след дълго ще бъдете покварена като всички нас.
— Боктор ври от интриги, Келдар — строго заяви кралицата. — Знаете ли, там е разпространен не само култът към Мечката. Търговци от цял свят се събират в нашия град и поне половината от тях са шпиони. Аз трябва да защитавам и себе си, и своя съпруг.