— Радвам се, че ми каза — въздъхна Гарион. — Тревожех се за това.
Моряците на Грелдик развързаха въжетата и започнаха да оттласкват кораба от кея.
— Господин Улф — рече Гарион. Беше му хрумнала една странна мисъл.
— Да, Гарион?
— Леля Поул е наистина моя леля — или пралеля, нали?
— Да.
— Тя е и твоя дъщеря, нали?
— Трябва да призная, че е точно така — кисело отвърна Улф. — Понякога опитвам да забравя това, но наистина не съм в състояние да го отрека.
Гарион пое дълбоко дъх и пристъпи към въпроса направо.
— Ако тя е моя леля, а ти си неин баща — заяви той, — това не означава ли, че ти си мой дядо?
Улф го погледна смаяно.
— Ами да — каза той и внезапно се разсмя. — Всъщност точно това означава. Никога не съм си помислял за това от тази гледна точка.
Очите на Гарион изведнъж се напълниха със сълзи и той импулсивно прегърна стария човек.
— Дядо — прошепна той, сякаш изпробваше как звучи тази дума.
— Хайде, хайде — промърмори Улф, ала и неговият глас стана по-дрезгав. — Много забележително откритие, а? — И непохватно потупа Гарион по рамото.
И двамата бяха малко смутени, че Гарион така внезапно бе дал израз на чувствата си, и замълчаха. Загледаха как моряците на Грелдик гребат, за да изкарат кораба от пристанището.
— Дядо — подхвана Гарион след малко.
— Да?
— Какво всъщност се е случило с майка ми и баща ми? Искам да кажа — как умряха те?
Лицето на Улф стана много сурово.
— Стана пожар — отвърна кратко той.
— Пожар? — едва чуто прошепна Гарион и въображението му потрепера пред тази ужасна мисъл. — Как се случи?
— Не е много приятно да разказвам това — мрачно каза господин Улф. — Наистина ли си сигурен, че искаш да знаеш?
— Трябва, дядо — тихо отговори Гарион. — Аз трябва да зная всичко за тях, абсолютно всичко, до което успея да се добера. Не зная защо, но ми се струва, че е много важно.
Господин Улф въздъхна.
— Да, Гарион — заговори той. — Наистина е така. Добре тогава. Щом си достатъчно пораснал да задаваш въпроси, значи си достатъчно голям да чуеш техните отговори. — Той седна на една пейка, заслонена от студения вятър. — Ела тук и седни. — Господин Улф потупа мястото до себе си.
Гарион седна и се зави в наметката си.
— Чакай да видим — започна Улф и почеса брадата си, — откъде да започна. — Той се замисли за миг. — Твоят род е много древен, Гарион — подхвана накрая старецът, — и като много други древни родове има доста врагове.
— Врагове? — Гарион беше смаян. Такава мисъл никога не му бе хрумвала.
— Това не е необичайно — обясни Улф. — Когато правим нещо, което някой друг не харесва, той започва да ни мрази. Омразата се натрупва през годините, докато накрая прераства в нещо като религия. Мразят не само нас, но и всичко свързано с нас. Както и да е, преди много години враговете на твоя род станаха особено опасни и леля ти и аз решихме, че единственият начин да спасим семейството е да го скрием някъде.
— Ти не ми разказваш всичко — прекъсна го Гарион.
— Да — благо призна Улф. — Не ти разказвам всичко. Засега ще узнаеш само онова, което е безопасно за тебе. Ако знаеш някои неща, ще постъпваш по различен начин и хората ще забележат това. За тебе е по-сигурно да останеш обикновен още известно време.
— Искаш да кажеш невеж — обвини го Гарион.
— Добре, нека бъде невеж тогава. Искаш ли да чуеш останалата част от разказа, или ще спорим?
— Съжалявам — извини се Гарион.
— Няма нищо — отвърна Улф и го потупа по рамото. — Понеже аз и леля ти сме свързани по особен начин с твоя род, ние естествено бяхме заинтересувани да осигурим вашата сигурност. Ето защо ви криехме.
— А как може да се скрие цял род? — попита Гарион.
— Той никога не е бил голям — обясни Улф. — Поради някаква неведома причина той се развиваше като права, неразклонена линия — нямаше братовчеди, вуйчовци и други роднини. Не беше толкова трудно да скрием мъж, жена и тяхното единствено дете. Правим това от стотици години — та чак до наши дни. Скривахме ги в Толнедра, в Рива, в Черек, в Драсния — на най-различни места. Животът им беше прост — повечето от тях бяха занаятчии, понякога обикновени селяни — такива хора, каквито човек никога не би погледнал втори път. Както и да е — всичко вървеше добре допреди двадесет години. Доведохме твоя баща Геран от едно място в Арендия в малко селце, разположено високо в планините, в източната част на Сендария, на около шестдесет левги югоизточно от Дарайн. Геран беше каменоделец — не съм ли ти казвал това?
— Много отдавна — кимна Гарион. — Спомена, че си го харесвал и от време на време си го посещавал. Моята майка сендарка ли беше?