— Знаеш какво имам предвид.
— Животът не е много по-различен — отвърна Улф. — Всички ние живеем дотогава, докогато от нас има нужда. Просто се е случило така, че онова, което трябва да извърша аз, отнема повече време. — Той рязко се изправи и отбеляза: — Разговорът пое в мрачна посока.
— Онова, което вършим сега, е много важно, нали, дядо? — попита Гарион.
— Най-важното на света — потвърди Улф.
— Боя се, че няма да успея да помогна много — каза Гарион.
Улф за миг го погледна сериозно, после сложи ръка на раменете му и каза:
— Ще бъдеш доста изненадан преди всичко това да свърши, Гарион.
После се обърнаха и загледаха заснежения бряг на Черек, който се плъзгаше от дясната им страна. Моряците гребяха на юг, към далечния Камаар.
КРАЙ НА КНИГА ПЪРВА