— Случило се тъй — продължи разказвачът, — че бог Алдур сътворил скъпоценен камък във формата на кълбо и о, чудо — в камъка била уловена светлината на някои от звездите, които блещукали в северното небе. Огромни били магическите способности на този камък, който хората нарекли Кълбото на Алдур, защото с Кълбото Алдур можел да види онова, което вече се било случило, онова, което ставало в момента, и всичко останало, което предстояло да дойде на света.
Гарион осъзна, че е притаил дъх. Разказът изцяло го бе завладял. Той удивен слушаше как Торак откраднал Кълбото и как останалите Богове повели война срещу него. Торак принудил Кълбото да разцепи земята и да накара морето да удави със своите води сушата, а Кълбото му нанесло ответен удар, за да прекрати ужасния начин, по който го използвал Торак, и стопило лявата част на лицето му, лявата му ръка и лявото му око.
Старецът млъкна и пресуши халбата. Леля Поул, все още завита в мантията си, му донесе още една; в движенията й се долавяше величие, очите й блестяха.
— Никога не съм чувал да разказват така тази история — тихо каза Дурник.
— Това е Книгата на Алорн1. Разказват я само пред крале — също така тихо добави Кралто. — Познавах един мъж, който я бе чувал в кралския двор в Сендар и бе запомнил част от нея. Ала самият аз по-рано не бях я чувал.
Разказът продължи, разкривайки как след две хиляди години Белгарат вълшебникът повел Черек и неговите трима синове да си възвърнат Кълбото, как западните земи били заселени и отбранявани срещу пълчищата на Торак. Боговете напуснали света, като оставили Рива да пази Кълбото в своята крепост на Острова на ветровете. И как той изковал огромния меч и поставил Кълбото върху дръжката му. Докато Кълбото оставало там и потомците на Рнва се възкачвали на трона, Торак нямало да може да завладее света.
— Тогава Белгарат изпратил своята любима дъщеря при Рива, за да стане майка на крале, а другата му дъщеря останала с него и изучила неговото изкуство, защото тя носела белега на вълшебниците.
Гласът на стария разказвач беше станал много тих, древната приказка се приближаваше към своя край.
— Те двамата — каза той, — Белгарат и неговата дъщеря, вълшебницата Поулгара, направили магии, за да бдят дали няма да дойде Торак. Някои разправят, че те двамата ще дочакат идването му, дори ако то бъде в самия край на дните, защото предсказанието гласи, че един ден осакатеният Торак ще нападне кралствата в западните земи, за да си възвърне Кълбото, което придобил на такава висока цена. Битката ще бъде между Торак и последния крал от рода на Рива. И в този двубой ще се реши съдбата на света.
Старецът млъкна, размърда рамене и мантията му се свлече. Краят на историята бе дошъл.
В трапезарията за дълго се възцари тишина, нарушавана единствено от слабия пукот на угасващия огън и безконечната песен на жабите и щурците в лятната нощ.
Накрая Фелдор се изкашля и се размърда, пейката му изскърца шумно по дървения под.
— Направи ни голяма чест тази вечер, стари приятелю — каза той с прегракнал от вълнение глас. — Това е събитие, което ще помним до края на дните си. Разказа ни история за крале, каквато обикновено не достига до ушите на простосмъртните.
Старецът се засмя, сините му очи заблещукаха.
— Напоследък нямам много вземане-даване с крале, Фалдор. — Смехът му весело отекна в стените. — Те, изглежда, са прекалено заети, за да слушат старите приказки, а една история трябва да се разказва от време на време, иначе ще бъде забравена — освен това кой в наши дни знае къде ли се спотайва някой крал?
Всички се разсмяха при тези думи и започнаха да стават от пейките, защото вече беше късно и за онези, които на сутринта трябваше да станат с първите лъчи на слънцето, бе време за сън.
— Ще ми посветиш ли до плевника, момче? — помоли разказвачът Гарион.
— На драго сърце — отвърна Гарион, скочи, взе от кухнята един квадратен стъклен фенер, запали свещта му от огъня в едно от огнищата и се върна в трапезарията.
Фалдор разговаряше с разказвача. Когато фермерът си тръгна, Гарион видя, че старецът хвърли странен поглед към леля Поул, която все още стоеше в дъното на стаята.
— Готов ли си, момчето ми? — попита старецът, когато Гарион се приближи до него.
— Тръгваме веднага, щом кажете — отговори Гарион. Двамата се обърнаха към вратата и напуснаха трапезарията.
1
Съществуват няколко по-къси версии на тази история. Те са подобни на адаптацията, използувана в Пролога. Някои дори смятат, че КНИГАТА НА АЛОРН е съкратен вариант на много по-стар ръкопис. — Б.пр.