— Зная някои неща — каза Улф. — И за него, и за мнозина като него. От време на време и аз съм изпадал в подобно състояние.
— Защо?
— Навремето ми харесваше.
Печеното месо беше изсъхнало и прегоряло, бульонът беше рядък, а хлябът — корав, но Гарион беше прекалено гладен, за да забележи това. Той внимателно отопи чинията си, както го бяха учили, и зачака, докато господин Улф свърши с втората си халба бира.
— Наистина великолепно — заяви момчето, не толкова защото бе убедено във верността на думите си, а по-скоро за да каже нещо. Като цяло то смяташе, че село Горен Гралт не е оправдало очакванията му.
— Е. — Улф сви рамене. — Селските кръчми са еднакви по целия свят. Рядко съм виждал някоя, към която ще се затичам втори път. Ще тръгваме ли? — Той остави на масата няколко монети — навъсеният мъж светкавично ги грабна — и изведе Гарион сред ярката следобедна слънчева светлина.
— Хайде да намерим търговеца на подправки, както ни заръча леля ти Поул — подхвана той. — А после ще потърсим къде да пренощуваме и ще намерим конюшня за коня.
Отправиха се по улицата, като оставиха каруцата и коня край кръчмата.
Къщата на толнедранския търговец на подправки беше висока тясна постройка на следващата улица. Двама мургави набити мъже в къси туники стояха пред входа, до свиреп на вид черен кон със странно бронирано седло. Наблюдаваха минувачите с тъпи погледи, без да проявяват интерес към тях.
Щом ги зърна, господин Улф спря.
— Какво има? — попита момчето.
— Тули — тихо отвърна Улф, вперил неумолим поглед в двамата мъже.
— Какво?
— Онези двамата са тули — отвърна старецът. — Те обикновено работят като хамали за мургите.
— Какви са мургите?
— Те са от народа на Ктхол Мургос — лаконично поясни Улф. — Южни ангараки.
— Онези, които сме победили в битката при Воу Мимбре? — попита Гарион. — Какво правят тук?
— Мургите са се заели с търговия — навъсено каза Улф. — Не очаквах да видя техен представител в толкова отдалечено село. По-добре да влезем. Тулите ни видяха и може да им се стори странно, ако обърнем гръб и си тръгнем. Стой близо до мен, момче, и не приказвай.
Минаха край яките мъже и влязоха в магазина на търговеца на подправки.
Толнедранецът беше слаб плешив мъж, с вързана на кръста кафява дреха, която стигаше до пода. Той нервно мереше някакви пакетчета, пълни с прах с остра миризма, и ги поставяше на тезгяха пред себе си.
— Добър ви ден — обърна се той към Улф. — Моля, имайте търпение. След малко ще ви обърна внимание. — Търговецът приказваше с леко фъфлене, което се стори на Гарион някак особено.
— Не бързам — отвърна Улф с хъхрещ, дрезгав глас. Гарион го погледна изпитателно и с изненада откри, че разказвачът се е прегърбил и глупаво кима.
— Виж какво искат — кратко нареди другият мъж в магазина. Той беше тъмен плещест човек, облечен в плетена ризница, с къса сабя на кръста. Скулите му бяха високи, а по лицето имаше няколко белега от рани, които му придаваха свиреп вид. Погледът му изглеждаше остър и зъл, а в гласа му звучеше груб и тежък чужд акцент.
— Не бързам — издърдори Улф с хъхрещия си глас.
— Моята работа ще отнеме доста време — каза мургът хладно. — Предпочитам да не ме пришпорват, когато съм зает. Кажи на търговеца от какво се нуждаеш, старче.
— Приемете моите благодарности — избърбори Улф. — Някъде бях приготвил един списък. — Той глупаво започна да бърника по джобовете си. — Господарят ми го написа. Надявам се, че можеш да го прочетеш, приятелю, защото аз не умея. — Старецът намери списъка и го подаде на толнедранеца.
Търговецът го погледна и каза на мурга:
— Ще ни отнеме съвсем малко време.
Мургът кимна и се взря с непроницаем поглед в Улф, после в Гарион, леко присви очи и изражението му се промени.
— Ти си хубаво момче — каза той на Гарион. — Как се казваш?
До този момент през целия си живот, Гарион винаги бе казвал истината, но поведението на Улф му бе разкрило цял нов свят на измами и хитрини. Някъде дълбоко в съзнанието си момчето сякаш чу предупредителни думи — сдържан, спокоен глас, който го съветваше, че ситуацията е опасна и че той трябва да предприеме нещо, за да се защити. Гарион се поколеба само миг, преди да изрече своята първа съзнателно подготвена лъжа. Зяпна и лицето му придоби израз на безкрайно тъпоумие.
— Рундориг, ваша светлост — измърмори той.
— Арендско име — каза мургът и присви още повече очи. — Не приличаш на аренд.
Гарион само се облещи.
— Аренд ли си, Рундориг? — настоятелно продължи да пита мургът.
Гарион се намръщи, сякаш се мъчеше да проумее какво го питат, но умът му работеше светкавично. Сдържаният глас му предложи няколко начина за отговор.