Бранд безпомощно разпери ръце.
— Събудихме се една сутрин и НЕГО го нямаше. Жреците успяха само да отгатнат името на крадеца. Духът на бога-Мечка не пожела да ни каже повече. Тъй като ние знаехме кой е той, внимавахме да не произнасяме името му, както и името на онова, което открадна.
— Добре — каза Улф. — Изменникът умее да долавя думи по въздуха от голямо разстояние. Самият аз го научих как да прави това.
— Знаехме — кимна Брад. — Затова ни беше трудно да подберем подходящи думи за съобщението до тебе. Когато ти не дойде в Рива и моят пратеник не се завърна, аз си помислих, че се е случило нещо лошо. Тогава изпратихме хора да те намерят.
Господин Улф се почеса по брадата.
— Значи вината, че сега съм тук, си е моя — каза той. — Аз използвах вашия пратеник. Трябваше да предам нещо на едни хора в Арендия. Да, трябваше да постъпя по-мъдро.
Силк се прокашля и попита учтиво:
— Мога ли да добавя нещо?
— Естествено, принц Келдар — отвърна крал Анхег.
— Дали е напълно благоразумно да продължим този разговор на публично място? — попита Силк. — Мургите имат достатъчно злато, с което купуват уши на много места, а кролимите умеят да хващат мислите от умовете на най-верните войни. Онова, което човек не знае, не може да му бъде отнето, ако разбирате какво искам да кажа.
— Войните на Анхег не могат лесно да се купят — гневно отсече Барак. — А в Черек няма кролими.
— Може ли да се доверим на хората от прислугата и момичетата в кухнята? — поинтересува се Силк. — Аз съм откривал кролими на съвсем неочаквани места.
— В онова, което казва моят племенник, има нещо вярно — обади се крал Родар и лицето му доби дълбоко замислен израз. — Драсния има вековни традиции в събирането на сведения, а Келдар е един от най-добрите наши хора в това отношение. Той смята, че думите ни могат да отидат по-далеч, отколкото желаем, и мисля, че е умно да се вслушаме в съвета му.
— Благодаря, вуйчо — каза Силк и се поклони.
— Ти би ли могъл да проникнеш в този палат, принц Келдар? — предизвика го крал Анхег.
— Вече съм го правил, Ваше Величество — скромно отвърна Силк. — Около дузина пъти, дори повече.
Анхег погледна към Родар и вдигна вежди. Родар леко се изкашля.
— Това беше преди доста време, Анхег. Нищо сериозно. Просто изпитвах любопитство по един въпрос, това е всичко.
— Трябвало е само да ме попиташ — каза Анхег с леко оскърбен тон.
— Не желаех да те притеснявам — обясни Родар и сви рамене. — Освен това много по-голямо удоволствие ми доставя да получавам сведения по другия начин.
— Приятели — каза крал Фулрах. — Задачата, с която сме се заели, е твърде важна, за да допуснем дори и най-малката възможност да я провалим. Няма ли да е по-добре, ако бъдем свръхпредпазливи, вместо да рискуваме?
Крал Анхег се намръщи и сви рамене, после каза:
— Както желаете. Ще продължим тайно тогава. Братовчеде, би ли разчистил залата на стария крал Елдриг? Ще се преместим там. Постави стражи в коридорите около нея.
— Да, Анхег — отвърна Барак, взе дузина войници и напусна залата.
Кралете станаха от троновете — всички, с изключение на Чо-Хаг. Строен воин, почти толкова висок, колкото Барак, с бръсната глава и дългия кичур коса на темето, типичен за алгарите, излезе напред и му помогна да се изправи.
Гарион въпросително погледна Силк.
— Прекарал е някаква болест в детството си — тихо обясни Силк. — След нея краката му станали толкова слаби, че не може да стои без чужда помощ.
— Това не го ли затруднява да бъде крал? — попита Гарион.
— Алгарите прекарват повече време върху гърбовете на конете, отколкото върху собствените си крака — каза Силк. — Яхне ли кон, Чо-Хаг не се различава от най-умелия войник в Алгария. Воинът, който му помага, е Хетар, неговият осиновен син.
— Познаваш ли го? — попита Гарион.
— Аз познавам всички, Гарион. — Силк меко се засмя. — Хетар и аз сме се сблъсквали няколко пъти. Аз го харесвам, но предпочитам той да не знае това.
Към тях се приближи кралица Порен.
— Ислена кани мен и Силар в покоите си — обърна се тя към Силк. — Очевидно в Черек жените не се занимават с държавнически дела.
— Нашите черекски братовчеди имат слаби места, Ваше Величество — отвърна Силк. — Те са крайни консерватори, и разбира се, все още никога не им е хрумвало, че жените са човешки същества.
Кралица Порен му намигна с лукава усмивка.
— Надявах се, че ще имаме възможност да поговорим, Келдар, ала изглежда сега това няма да се случи. Предадохте ли съобщението ми на Лейла?