— Искаш да кажеш, че ще има война? — попита Дурник разтревожено.
— Има и по-лоши неща от войната — мрачно отвърна Барак. — Битките могат да ни дадат възможност да се справим с ангараките веднъж завинаги.
— Да се надяваме, че Белгарат може да убеди алорнските крале да постъпят по друг начин — рече тихо Силк.
— Трябва да си върнем откраднатото — настоя Барак.
— Прав си — съгласи се Силк, — но съществуват и други начини и аз мисля, че улицата едва ли е мястото, където да обсъждаме останалите възможности.
Барак бързо се огледа наоколо с присвити очи.
Вече бяха стигнали до пристанището. Мачтите на черекските кораби се издигаха към небето гъсто като гора. Мъжете пресякоха по покрит с лед мост един замръзнал поток и приближиха към няколко обширни двора, където върху снега лежаха скелетите на множество незавършени кораби.
Куц мъж в кожена риза излезе от ниската каменна постройка, която се намираше в средата на един от дворовете, и зачака да го доближат.
— Здравей, Крендиг — извика Барак.
— Здравей, Барак — отвърна мъжът в кожената риза.
— Как върви работата? — попита Барак.
— Бавно през този сезон — рече Крендиг. — Времето не е подходящо за работа с дърво. Моите работници подготвят едно друго и бичат дъските, но едва ли ще свършим много преди да дойде пролетта.
Барак кимна, пристъпи към един от корабните скелети и постави ръка на скоро направения нос, който се подаваше от снега.
— Крендиг строи този красавец за мен — каза той и потупа носа. — Той ще бъде най-хубавият кораб, който някога е докосвал вълните.
— Ако гребците ти са достатъчно силни да го помръднат — добави Крендиг. — Корабът ще бъде много голям, Барак, и много тежък.
— Значи ще взема екипаж от големи, едри мъже — отвърна Барак, все още вперил поглед в ребрата на своя кораб.
Гарион чу весел крясък от хълма над корабостроителницата и бързо вдигна поглед натам. Няколко младежи се спускаха по наклона върху огладени дъски. Беше очевидно, че Барак и останалите мъже целия следобед щяха да приказват за кораба. Това можеше да се окаже много интересно, но Гарион осъзна, че не е разговарял с никого на своята възраст от много време. Отдели се от останалите и застана в подножието на хълма, за да погледа младежите.
Едно русокосо момиче привлече вниманието му. В известен смисъл му напомняше за Зубрет, ала беше по-различна от нея. Докато Зубрет беше дребничка, това момиче имаше едро като момче тяло — но очевидно не беше момче. Смехът й отекваше весело, бузите й аленееха в студения въздух и докато се плъзгаше по наклона, плитките й се вееха.
— Изглежда много весело — каза Гарион, когато стъкмената й на бърза ръка шейна спря наблизо.
— Не искаш ли да опиташ? — попита тя, после се изправи и изтупа снега от вълнената си рокля.
— Нямам шейна — отговори той.
— Ще ти дам моята — предложи момичето и го погледна дяволито. — Ако и ти ми дадеш нещо.
— Какво да ти дам? — попита я той.
— Все ще измисля какво — отвърна тя, вперила самоуверен поглед в него. — Как се казваш?
— Гарион — отговори той.
— Какво странно име! Оттук ли си?
— Не, от Сендария съм.
— Ти си сендар? Наистина ли? — Сините й очи светнаха. — Никога не съм срещала сендар. Аз се казвам Мейди.
Гарион леко кимна.
— Искаш ли шейната ми? — попита Мейди.
— Бих могъл да я опитам — каза Гарион.
— А аз бих могла да ти позволя — подхвърли тя. — Срещу една целувка.
Гарион страхотно се изчерви, а Мейди се разсмя.
Едро червенокосо момче в дълга туника се спусна по наклона, спря наблизо и се надигна от шейната си със застрашително навъсено лице.
— Мейди, махни се оттам — заповяда то.
— Ами ако не искам? — попита тя.
Червенокосото момче наперено приближи до Гарион и попита заядливо:
— Какво правиш тук?
— Разговарям с Мейди — обясни Гарион.
— А кой ти разреши? — поиска да узнае червенокосият. Беше малко по-висок от Гарион и малко по-тежък.
— Защо трябва да искам разрешение? — попита Гарион.
Червенокосото момче го изгледа свирепо, застрашително сви юмруци и заяви:
— Бой ли искаш?
Червенокосият беше настроен войнствено и Гарион разбра, че работата няма да се размине без бой. Предварителните размени на любезности — заплахи, обиди и тем подобни — вероятно щяха да продължат още няколко минути, но схватката щеше да се състои веднага, щом червенокосият се разгневеше достатъчно, за да я започне. Гарион реши да не изчаква повече, сви юмруци и удари момчето по носа.