— Думите на съпруга ми са верни, Анхег — заяви лейди Мерел предизвикателно.
— Не се съмнявам в него, Мерел — отвърна й Анхег и я измери с поглед, в който се четеше лека изненада. — Просто исках да разбера откъде е узнал за Джарвик, това е всичко.
— Момчето от Сендария го е видяло — обясни Мерел. — И го е чуло да разговаря с шпионина. Аз изслушах разказа на момчето и заставам зад онова, което казва моят съпруг, в случай че някой посмее да прояви съмнение в думите му.
— Гарион? — уплашено възкликна леля Поул.
— Мога ли да предложа първо да изслушаме момъка — тихо каза кралят на алгарите Чо-Хаг. — Смятам, че благородник, известен в миналото със своето приятелско отношение към мургите, който е избрал точно сега да наруши заповедта за своето заточение, интересува всички ни.
— Кажи им онова, което разправи на Мерел и мен — нареди Барак и избута Гарион напред.
— Ваше Величество — поде Гарион, като се поклони неумело. — Откакто дойдох, няколко пъти виждах един мъж със зелена наметка, който се криеше тук, във вашия палат. Той се промъкваше из коридорите и полагаше големи усилия да не го забележат. Видях го първата нощ, когато пристигнах тук, а следващия ден зърнах, че влиза в една кръчма с един мург. Барак казва, че в Черек няма мурги, но аз зная, че онзи е мург.
— Откъде знаеш? — сурово попита Анхег.
Гарион го погледна безпомощно, неспособен да произнесе името на Ашарак.
— Е, момче? — попита крал Родар.
Гарион започна да се бори с думите, но не можа да произнесе никакъв звук.
— Може би познаваш този мург? — предположи Силк.
Гарион кимна, облекчен от помощта на своя приятел.
— Ти не познаваш много мурги — каза Силк и потри носа си с пръст. — Не беше ли онзи същият, когото срещнахме с теб в Дарайн — а по-късно и в Мурос? Мургът, известен под името Ашарак?
Гарион кимна отново.
— Защо не ни каза? — попита Барак.
— Аз… аз не можех — заекна Гарион.
— Не можеше ли?
— Не успявах да произнеса думите — каза Гарион. — Не зная защо, но просто не можех да приказвам за него.
— Значи си го виждал и по-рано?
— Да — отговори Гарион.
— И никога не си казвал за това на никого?
— Не съм.
Силк бързо насочи поглед към леля Поул.
— Ти може би знаеш повече от нас за това, Поулгара?
— Възможно е да се постигне такова нещо — бавно отвърна тя. — Ала то никога не е било надеждно, затова аз самата не си правя труда да се занимавам с подобни фокуси. Но е напълно възможно. — Изражението й стана мрачно.
— Кролимите смятат, че е внушително постижение — отбеляза господин Улф. — Те лесно се впечатляват.
— Ела с мен, Гарион — каза леля Поул.
— Още не — възпря я Улф.
— Важно е — заяви тя и лицето й стана сурово.
— Може да го направиш и по-късно — посъветва я старецът. — Нека първо чуем останалата част от разказа му. Вредата вече е нанесена. Продължавай, Гарион. Какво още видя?
Гарион дълбоко пое дъх.
— Добре — каза той, облекчен, че разговаря със стареца, вместо с кралете. — Видях човека със зелената наметка в деня, когато отидохме на лов. В гората той се срещна с един рус мъж, който нямаше брада. Те поговориха известно време и аз чух разговора им. Русокосият искаше да знае какво приказвате в тази зала.
— Трябваше незабавно да дойдеш при мен — каза крал Анхег.
— Ала — продължи Гарион — аз участвах в онази схватка с глигана. Ударих си главата в едно дърво и бях зашеметен. Не си спомнях какво бях видял до тази сутрин. След като крал Фулрах извика Дурник да дойде тук, аз тръгнах да обикалям двореца. Разхождах се в онази част, където покривът се е срутил, и открих следи в снега. Проследих ги и не след дълго отново видях мъжа със зелената пелерина. Проследих го — той тръгна по коридора, който минава някъде над тази зала. Мъжът се скри там, за да подслушва какво приказвате.
— Колко мислиш, че е чул, Гарион?
— Вие приказвахте за някого, когото наричахте Изменника — отговори Гарион. — Чудехте се дали той може да използва някаква мощ, за да събуди някакъв враг, който е заспал отдавна. Някои от вас предложиха да предупредите арендите и толнедранците, но господин Улф не беше на същото мнение. А Дурник каза как мъжете на Сендария биха участвали в борбата, ако ангараките нахлуят в земята ни.
Всички изглеждаха уплашени.
— Аз бях скрит недалеч от мъжа със зелената наметка — каза Гарион. — Сигурен съм, че е чул всичко, което чух аз. После дойдоха някакви войници и мъжът избяга. Тъкмо тогава реших, че трябва да кажа всичко на Барак.
— Ето тук, горе — каза Силк, изправи се до една от стените и посочи към един от ъглите на тавана. — Хоросанът се е отронил. Нашите гласове се пренасят през пукнатините между камъните до горния коридор.