— Защо да не дойда с вас?
— Владетелят Фудживара не те е поканил. Освен това там няма да ти хареса. Ще трябва да се държиш прилично, да говориш на официален език и да седиш неподвижно почти през целия ден.
— И на теб ли ще ти е неприятно?
— Да, струва ми се — въздъхна Каеде.
— Но поне ще си хапнеш вкусна храна — каза Хана и добави с копнеж: — Яребица!
— Ако ние ядем при него, за теб тук ще има повече.
Всъщност това бе една от причините да се радва, че ще отсъства известно време, защото, колкото и да оглеждаше запасите от храна и да изчисляваше дните до края на зимата, беше пределно ясно, че всичко заделено ще свърши преди настъпването на пролетта.
— Освен това някой трябва да забавлява младия Мицуру — добави Шизука. — Трябва да се погрижиш да не тъгува прекалено за дома си.
— Това може да го свърши Аи — отвърна троснато Хана. — Той харесва нея.
Каеде също го бе забелязала. Сестра й не бе споделила дали момчето й допада, но тя бе срамежлива за такива неща, а и бездруго, помисли си Каеде, какво значение имаха нейните чувства? Аи скоро трябваше да бъде сгодена. Тази година ставаше на четиринайсет. Можеше да се окаже, че Сонода Мицуру е добра партия, ако вуйчо му го осинови, но тя нямаше да даде сестра си евтино.
„Само след година ще се редят на опашка за брак с момичетата от фамилията Ширакава“, каза си тя.
Аи бе поруменяла от репликата на Хана.
— Пази се, сестричке — каза тя, прегръщайки Каеде. — Не се тревожи за нас. Аз ще имам грижата тук всичко да е наред.
— Не сме толкова далеч. В случай на нужда прати да ме повикат — не се сдържа и добави: — Ако пристигне съобщение за мен или пък Кондо се върне, ме уведоми незабавно.
Пристигнаха в имението на владетеля Фудживара в ранния следобед. От сутринта времето бе меко и облачно, но още докато пътуваха, вятърът се обърна на североизток и застудя.
Посрещна ги Мамору, който предаде поздравите на благородника и ги поведе не към помещението за гости, където бяха стояли предния път, а към друга, по-малка постройка, чиято декорация не бе тъй пищна, но в очите на Каеде изглеждаше още по-красива заради елегантната си простота и приглушените багри. Каеде беше признателна за тази съобразителност, тъй като стаята, в която тайната й бе разкрита пред баща й, я изпълваше с неистов ужас и я караше да си представя неговия гневен призрак.
— Владетелят Фудживара предположи, че тази вечер господарката Ширакава ще предпочете да си почине — каза тихо Мамору. — Той ще ви приеме утре, ако това ви е удобно.
— Благодаря — отвърна Каеде. — Моля, кажете на владетеля Фудживара, че съм изцяло на негово разположение. Ще сторя каквото пожелае.
Тя вече усещаше скритото напрежение. Мамору бе изрекъл името й без колебание и се беше взрял в нея за миг, когато пристигнаха, сякаш се бе опитал да установи някаква промяна, но оттогава не я бе погледнал нито веднъж. Тя обаче знаеше колко внимателно я наблюдава, макар и да не му личеше. Изпъна рамене, изправи гръб и го изгледа с едва доловимо презрение. Нека я изучаваше, колкото си иска, заради ролите си на сцената. Завинаги щеше да си остане само нейна имитация и нищо повече. Не я интересуваше какво си мислеше за нея. Но мнението на Фудживара я засягаше дълбоко. „Сигурно ме презира, каза си тя, но покаже ли го дори и с моментно трепване на вежда, ще си тръгна незабавно и никога повече няма да го видя независимо от всичко, което би могъл да стори за мен.“
Изпита искрено облекчение, че срещата се отлагаше за следващия ден. Посети ги Ишида, измери й пулса и погледна очите й. Каза, че ще приготви нов вид чай за пречистване на кръвта и за укрепване на корема, и я помоли на другия ден да изпрати Шизука до личните му помещения, за да й го даде.
Имаше приготвена гореща вана, в която Каеде се стопли не само от водата, а и от обзелата я завист заради количеството дърва, с които бе сгрята. После им поднесоха вечеря прислужници, които почти не говореха.
— Традиционната зимна храна за дами! — възкликна Шизука, щом видя деликатесите за сезона: суров спарид11 и сепия, печена змиорка със зелена перила и хрян, мариновани краставички и солени корени от лотос, редки черни гъби и репей, поставени върху черни полирани подноси. — Точно това биха яли в столицата. Питам се дали и в Трите провинции има други жени, които ще вечерят нещо толкова изтънчено!
— Тук всичко е изтънчено — отвърна Каеде. „Колко е лесно, помисли си тя, да показваш лукс и вкус, когато разполагаш с пари!“
11
Спарид — вид риба, смятана за деликатес; перила — вид билка от семейството на ментата. — Б.пр.