Фудживара изпълняваше и другите си обещания, пращаше храна в къщата й и в края на всяко посещение връчваше пари на Шизука. Каеде ги броеше със същата ненаситност, с която усвояваше уроците си. Гледаше и на двете като на равна плата за бъдещето й, която щеше да й осигури свобода и власт.
В началото на пролетта настъпи внезапно застудяване, от което цъфналите вече сливови дръвчета измръзнаха. Нетърпението на Каеде се увеличаваше с нарастващите дни; внезапният студ и тежките слани, последвани от нов сняг, почти я влудиха. Усещаше съзнанието си трескаво като затворена в клетка птица, но не смееше да сподели чувствата си с никого, дори и с Шизука.
В слънчеви дни ходеше в конюшните и наблюдаваше Раку, когато Амано пускаше конете да препускат из ливадите. Конят често като че отправяше въпросителен поглед на североизток, душейки острия вятър.
— Скоро — обеща му тя. — Скоро ще сме вече на път.
Най-накрая пълната луна на третия месец отмина и след нея от юг задуха топъл вятър. Каеде се събуди от звука на вода, която се стичаше от стрехите, виеше се в тънки вади през градината и се устремяваше към водопада. След три дни снегът се беше стопил. Светът се оголи, сив и кален, в очакване отново да се изпълни със звуци и багри.
— Трябва да замина за известно време — каза тя на Фудживара при последното си посещение. — Владетелят Араи ме вика в Инуяма.
— Ще поискате разрешение да се омъжите ли?
— Този въпрос трябва да се обсъди с него, преди да реша каквото и да било — отвърна тя глухо.
— Тогава ви пускам — устните му се извиха леко, но усмивката не докосна очите му.
През последния месец тя се подготвяше, очаквайки топенето на снеговете, признателна за парите на Фудживара. След седмица потегли в една студена ясна утрин, в която слънцето ту се показваше, ту се скриваше под бягащите облаци, а вятърът духаше от изток, остър и ободрителен. Хана я бе умолявала да й разреши да тръгне с нея и първоначално Каеде възнамеряваше да го стори. После обаче изпита нарастващ страх, че щом пристигнат в Инуяма, Араи може да я задържи като заложница. На този етап за Хана бе по-безопасно да си стои вкъщи. Избягваше да признае дори пред себе си, че ако Такео е в Тераяма, може изобщо да не стигне до столицата. Аи не прояви желание да я придружава и Каеде остави своя заложник Мицуру при Шоджи като гаранция за собствената й сигурност.
Взе със себе си Кондо, Амано и още шестима мъже. Искаше да се движи бързо, винаги със съзнанието, колко кратък може да се окаже животът и колко ценен е всеки час. Предреши се в мъжки дрехи и яхна Раку. Той бе изкарал зимата добре, почти без да загуби тегло, и сега пое на път с нетърпение. Вече сменяше зимната си одежда и твърдите сиви косми полепваха по дрехите й.
Шизука я съпровождаше заедно с Манами — прислужница от къщата. Шизука бе решила, че ще пътува с нея само до Тераяма и ще използва времето, докато Каеде пребивава в столицата, за да посети дядо си и баба си отвъд Ямагата и да се види със синовете си. Манами пое задължението да отговаря за храната и подслона им в странноприемниците по пътя, да осигурява топла храна и гореща вода, да се пазари за цената и да сплашва ханджиите, за да постигне най-доброто за господарката си.
— Е, поне няма да се тревожа за вас, когато се разделим — каза Шизука на третата нощ, след като чу как Манами скастри съдържателя на странноприемницата, че им е предоставил лоши, пълни с бълхи постели. — С този език Манами ще стъписа и човекоядец!
— Ще ми липсваш — каза Каеде. — Мисля, че ти си моята смелост. Без теб не осъзнавам колко безстрашна мога да бъда. И кой ще ми казва какво всъщност се случва под булото на всички тези лъжи и преструвки?
— Според мен вие и сама вече се справяте достатъчно добре — отвърна Шизука. — Освен това с вас ще бъде и Кондо. Ще направите по-добро впечатление на Араи, ако сте без мен!
— Какво да очаквам от Араи?
— Той винаги е заставал на ваша страна. Ще продължи да ви защитава и да ви подкрепя. По принцип е щедър и лоялен, освен когато се чувства засегнат или мамен.
— Стори ми се доста поривист, импулсивен… — каза Каеде.
— Да, до безразсъдство. Пламенен във всякакъв смисъл, страстен и упорит.
— Ти си го обичала много, нали?
— Тогава бях още момиче. Той ми беше първият мъж. Обичах го силно, вероятно и той мен, по свой начин. Живяхме заедно четиринайсет години…
— Ще го помоля да ти прости — възкликна Каеде.