— Не знам от какво се боя повече — от гнева му или от прошката му — призна Шизука, мислейки за доктор Ишида и за дискретната, напълно задоволителна връзка, която бяха поддържали през цялата зима.
— Тогава да не те споменавам изобщо!
— Обикновено мълчанието е за предпочитане — съгласи се Шизука. — Както и да е, главната му грижа ще бъдат вашият брак и съюзът, който може да се постигне чрез него.
— Няма да се омъжа, докато не получа Маруяма — отвърна Каеде. — Първо трябва да ми съдейства да го сторя.
„Но преди това трябва да видя Такео, помисли си тя. Ако не е в Тераяма, ще трябва да го забравя. Ще е знак, че не ни е писано. О, милостиви Небеса, нека бъде там!“
Когато пътят пое нагоре в планината, топенето вече не бе тъй явно. На места пътеките бяха затрупани от снежни преспи и често покрити с лед. Копитата на конете бяха увити със слама, но въпреки това напредваха бавно и нетърпението на Каеде се усили.
Най-накрая, един късен следобед пристигнаха в странноприемницата в подножието на свещената планина, където Каеде бе отдъхвала, когато за първи път бе посетила храма заедно с владетелката Маруяма. Тук щяха да прекарат нощта преди последното изкачване на другия ден.
Каеде спа неспокойно, съзнанието й бе изпълнено с онези, които я бяха съпровождали в предишното й пътуване, а сега се намираха сред покойниците. Спомни си деня, в който бяха яздили заедно — колко безгрижни й изглеждаха всички, докато са планирали убийство и гражданска война. Тогава нямаше представа, какво означава това, беше неопитно момиче, питаещо тайна любов. Заля я вълна на презрение и съжаление към онова невинно, доверчиво девойче. Сега беше съвсем различна, но любовта си бе останала същата.
Светлината зад капаците избледняваше, долавяха се призивните трели на птички. Стаята бе непоносимо задушна. Манами похъркваше леко. Каеде стана бързо, навлече една подплатена роба и плъзна встрани вратата към вътрешния двор. От другата страна на зида конете потропваха в конюшнята. Един от тях изцвили, все едно видя човек, когото познаваше. „Мъжете сигурно вече са станали“, помисли си тя и чу нечии стъпки през портата и отстъпи назад.
На сутрешната дрезгавина всичко изглеждаше мъгливо и неясно. В двора се появи мъжка фигура. Тя си помисли: „Това е той. Не е възможно!“
От мъглата излезе Такео и се отправи към нея. Каеде стъпи на верандата и когато той я разпозна, тя видя изражението, което се изписа на лицето му. Помисли си с признателност и облекчение: „Всичко е наред. Той е жив. И ме обича.“
Той се качи безшумно на верандата и падна на колене пред нея. Тя също коленичи.
— Вдигни глава — прошепна тя.
Той се подчини и няколко мига двамата се взираха един в друг — тя все едно щеше да го изпие с поглед, а той косо, без да я гледа в очите. Седяха в неловко мълчание, тъй много бе неизреченото помежду им.
Накрая Такео каза:
— Видях коня си. А това можеше единствено да означава, че си тук, но не можех да повярвам…
— Казаха ми, че си тук, че си в голяма опасност, но жив…
— Опасността не е кой знае каква — прошепна той. — Най-страшното идва от теб… че не можеш да ми простиш.
— Не мога да не ти простя — отвърна тя простичко. — Стига да не ме изоставиш отново.
— Казаха ми, че си щяла да се омъжваш… Страхувах се от това цяла зима…
— Да, владетелят Фудживара иска да се ожени за мен. Но засега успявам да се измъквам.
— Тогава трябва да сключим брак незабавно. Дошла си тук да посетиш храма?
— Такова бе намерението ми. После трябваше да отида в Инуяма…
Тя огледа жадно лицето му. Изглеждаше по-възрастен, костите му бяха по-изпъкнали, очертанията на устните — по-решителни. Косите му, по-къси от тогава, не бяха събрани отзад на кок както на воините, а падаха свободно върху челото му, гъсти и блестящи.
— Ще пратя хора да те съпроводят нагоре в планината. Довечера ще дойда в женската постройка на храма. Имаме да планираме толкова неща… Не ме поглеждай в очите — добави той. — Не искам да те приспивам…
— Нямам нищо против. Сънят рядко ме спохожда. Нека ме обгърне до довечера, после часовете ще полетят. Когато ме приспа предния път, в съня ми се яви Бялата богиня и ми каза да бъда търпелива, да те чакам. Тук съм, за да й благодаря за този съвет и за това, че ми спаси живота…
— Разбрах, че си била на косъм от смъртта… — каза той, но не можа да продължи. След малко заговори с усилие: — Муто Шизука с теб ли е?