— Не мога да се омъжа за Фудживара! — извика Каеде. — Той знае най-добре от всички, че мога да се омъжа единствено за Такео. На всички останали нося смърт. Но за Такео нося живот… И той на мен…
— Светът не е устроен по този начин — каза Шизука. — Спомнете си какво ви каза владетелката Маруяма, колко лесно всеки военачалник и воин може да смаже една жена, ако реши, че тя поставя под съмнение властта му над нея. Фудживара очаква да се ожени за вас… Възможно е вече да се е допитал до Араи и сигурно е получил благословията му. Освен това Такео е настроил всички от Племето против себе си, което значи, че няма как да оцелее. Не ме гледайте така… Мъчно ми е, че ви причинявам болка. Но го правя, защото толкова ви обичам, че не мога да премълча. Бих могла да ви се закълна, че никога няма да му навредя, но това ще е без значение — има стотици други, които ще се опитат да го сторят. Рано или късно някой от тях ще успее. Никой не може да избяга от Племето завинаги. Трябва да приемете, че това ще е съдбата му. Какво ще правите след смъртта му? Сама, без ничия помощ, без подкрепата на всички, които са били на ваша страна, но вие сте отхвърлили или оскърбили? Няма да имате и най-малка надежда за Маруяма и ще загубите даже собственото си имение Ширакава. Сестрите ви ще бъдат обречени на гибел заедно с вас. Араи е вашият върховен господар. Трябва да отидете в Инуяма и да приемете решението му, за кого да се омъжите. В противен случай ще го разгневите. Повярвайте ми, зная как разсъждава.
— Може ли Араи да попречи на настъпващата пролет? — попита Каеде. — Може ли да заповяда на снега да не се топи?
— Всички мъже предпочитат да вярват, че могат. А жените постигат своето, като подхранват тази вяра, а не като я оспорват.
— Владетелят Араи ще узнае и друго — каза Каеде глухо. — Приготвяй се. Двамата с Кондо трябва да тръгнете след час.
Тя се обърна. Сърцето й биеше лудо, вълнението преливаше от тялото й. Не можеше да мисли за нищо друго, освен да бъде заедно с Такео. Появата му, близостта му отново бяха разпалили треската в нея.
— Направо сте обезумели — рече Шизука. — Загубили сте си разсъдъка. Навличате гибел на себе си и на семейството си!
Сякаш в потвърждение на страховете на Шизука внезапно се разнесе грозен шум; къщата застена, преградите загракаха, чановете зазвъняха, когато земята се разтресе в мощен гърч.
Десета глава
Веднага щом снегът взе да се топи и размразяването започна, подобно на течаща вода плъзна мълва, че се намирам в Тераяма, че ще се опълча срещу владетелите Отори и ще предявя претенции за наследството си. И подобно на течаща вода, първо на тънка струйка, а после на талази, към храма в планината поеха воини. Имаше и такива без господари, но повечето бяха Отори, които признаваха правото ми на законен наследник на Шигеру и намираха претенциите ми за основателни. Моята история се бе превърнала в легенда и аз, изглежда, бях станал герой не само за младежите от класата на воините, но и за земеделските стопани и селяните от владението на Отори, които бяха стигнали до отчаяние след свирепата зима, увеличените данъци и безмилостните закони, наложени от Шоичи и Масахиро — чичовците на Шигеру.
Въздухът бе изпълнен със звуците на пролетта. Върбите се бяха окичили със своите златистозелени кичури. Лястовици се стрелкаха над наводнените ниви и виеха гнездата си под стрехите на храмовите постройки. Всяка нощ изпълнението на жабите се усилваше. Покрай дигите бяха нацъфтели цветя — кукуряк, лютиче и яркорозов глушник. Чапли, ибиси и жерави се връщаха към реките и вировете.
Игуменът Мацуда Шинген ми разреши да използвам всички ресурси и възможности на храма и така прекарах първите седмици на пролетта в организиране на хората, които идваха при мен, в екипирането и въоръжаването им. Ковачи и оръжейници, дошли от Ямагата и от други места, отвориха работилниците си в подножието на свещената планина. Всеки ден пристигаха нови търговци — предимно джамбази и оръжейници — и обикновено успяваха да осъществят добри продажби. Аз самият също купувах коне и оръжия. Независимо от броя на хората, с които разполагах, и въоръжението им моите главни оръжия винаги щяха да бъдат бързината и изненадата. Нямах нито времето, нито средствата да събера огромна армия от пешаци както Араи. Налагаше ми се да разчитам на малка, но подвижна конница.