— Кажи!
Шизука положи ръка на гърба на коня. Каеде сведе поглед към темето й, към белия тил под тъмните коси. Главата й бе извърната, така че Каеде не можеше да види лицето й. Шизука вървеше в крак с коня, докато животното се спускаше надолу по склона, полюшвайки хълбоци, за да пази равновесие. Каеде се приведе напред и каза отново, снишавайки глас:
— Кажи ми!
В този миг конят се стресна и внезапно отскочи. Както се бе привела, Каеде изведнъж политна надолу.
„Ще падна“, помисли си тя удивена, а земята се устреми към нея. Двете с Шизука се строполиха заедно.
Конят отби встрани, опитвайки се да не ги прегази. Каеде си даде сметка за нарастващ смут, за по-сериозна опасност.
— Шизука! — извика тя.
— Стойте долу! — нареди жената и я натисна към земята, но Каеде не се подчини и хвърли поглед напред.
На пътеката пред тях съзря двама мъже с вид на разбойници и с извадени мечове. Посегна към кинжала си, съжали, че няма меч или поне тояга, спомни си обещанието си и всичко това за част от секундата, преди да чуе избръмчаването на тетива. Покрай ушите на коня прелетя стрела, която отново го накара да подскочи и да се изправи на задните си крака. Последва кратък вик и единият от мъжете се строполи в краката й, а от мястото, където стрелата се бе забила във врата му, рукна кръв.
Вторият се поколеба за момент. Конят се хвърли встрани и го блъсна. Нападателят замахна с меча си и с отчаяно усилие се опита да го стовари върху Шизука, но Дългоръкия тутакси се хвърли върху него, озовавайки се под оръжието му с почти свръхестествена скорост, и острието на меча му прониза гърлото на нападателя.
Мъжете в предната част на колоната се обърнаха и се втурнаха назад, тези в задната част се устремиха напред. Шизука бе хванала коня за юздите и се опитваше да го успокои.
Дългоръкия помогна на Каеде да се изправи на крака.
— Не се тревожете, господарке Отори — каза той със своя груб изговор и с дъх, миришещ силно на подлютено масло. — Това бяха просто бандити…
„Просто бандити!, помисли си Каеде. Бяха умрели тъй внезапно и сред толкова кръв. Бандити може би, но на чия плата?“
Мъжете взеха оръжията им и теглиха жребий за тях, после хвърлиха мъртвите тела в храсталака. Не беше възможно да се прецени дали някой от тях бе очаквал нападението, или бе разочарован от провала му. Всички проявяваха подчертано уважение към Дългоръкия и тя осъзна, че са впечатлени от бързата му реакция и бойните му умения, но иначе се държаха така, все едно се бе случило нещо обикновено, просто част от обичайните рискове при пътуване. Един-двама се пошегуваха с Шизука, че разбойниците са я искали за съпруга, и тя отвърна в същия дух, добавяйки, че гората е пълна с такива отчаяни мъже, но че един бандит има повече шансове с нея, отколкото който и да е от ескорта.
— Изобщо не бях разпознала твоя закрилник — призна й Каеде по-късно. — Даже, напротив, точно него бях заподозряла, че би те убил с тези негови грамадни лапи.
Шизука се засмя.
— Той е много умен човек и безмилостен воин. Лесно е да го прецениш погрешно или да го подцениш. Не сте единствената, която е изненадана от него. Уплашихте ли се?
Каеде се опита да си спомни.
— Не, най-вече защото всичко се случи твърде бързо. Съжалих, че нямам меч.
— Явно не ви липсва смелост — каза Шизука.
— Не е истина. Често изпитвам страх.
— Никой не би се досетил — измърмори Шизука.
Вечерта стигнаха до странноприемницата на малко градче на границата на владението Ширакава. Каеде бе успяла да се изкъпе в горещите води на извора и сега, облечена в нощна роба, очакваше да й поднесат вечерята. Посрещането й в странноприемницата бе показно, а и самият град я караше да изпитва неудобство. Храната изглеждаше оскъдна, а хората — мрачни и отчаяни.
От падането се беше насинила отстрани, а и се страхуваше за детето. Освен това бе напрегната от предстоящата среща с баща си. Дали щеше да й повярва, че е сключила таен брак с владетеля Отори? Не можеше да си представи гнева му, ако откриеше истината.
— В момента не се чувствам особено смела — призна Каеде.
— Ще ви направя масаж на главата. Изглеждате изтощена — каза Шизука. Но дори когато се облегна назад и почувства с наслада пръстите на момичето, които се плъзгаха по скалпа й, опасенията на Каеде се засилиха. Тя си спомни за какво си бяха говорили до момента на нападението. — Утре ще си бъдете у дома — каза Шизука, усещайки напрежението й. — Пътуването почти приключи.