Твърде скоро след това чух, че жените в стаята почват да се надигат. Станах невидим и се отдалечих безшумно. Чух как Каеде ахна слисана, и си дадох сметка, че още не бях й казал за уменията ми като потомък на Племето. Имахме да си говорим за толкова неща — дали някога щяхме да разполагаме с достатъчно време? Когато минах под чановете, те звъннаха. Видях, че конят ми ме търси, но без да може да ме види. После възвърнах реалните си очертания. Крачех нагоре по хълма, преливайки от жизненост и радост, все едно бях изпил някаква вълшебна отвара.
Както всеки ден, отидох в гробищата при храма и коленичих пред гроба на Шигеру. В този ранен час под кедрите беше пусто и сумрачно. Слънцето докосваше короните им; отвъд долината мъглата се стелеше по склоновете и върховете, сякаш плуваха в пяна.
Водопадът струеше в неспирен ромон, съпроводен от тихото бълбукане на водата, която течеше през канали и тръби към езерцата и водохранилищата в градината. Чувах монасите, отдадени на молитва, напевния ритъм на сутрите, внезапния ясен звън на храмова камбана. Радвах се, че Шигеру почива тук, в това място на мир и покой. Обърнах се към неговия дух и го помолих за сила и мъдрост. Казах му онова, което той без съмнение вече знаеше — че възнамерявам да изпълня последната му воля. И най-вече — че ще се оженя за Ширакава Каеде.
Внезапно земята се разтърси. Бях обладан от сигурност, че постъпвам правилно, но и от чувството за неотложност. Трябваше да се венчаем незабавно.
Промяна в мелодията на водата ме накара да се обърна. В голямото изкуствено езеро, току на повърхността, се мятаха и биеха с опашки шарани — искряща рогозка от червено и златно. Вперил поглед в тях със спокойно и ведро лице, Макото ги хранеше.
Червено и златно изпълниха очите ми — цветовете на сполуката, цветовете на женитбата.
Той видя, че го гледам, и извика:
— Къде беше? Пропусна закуската.
— Ще хапна по-късно — изправих се и тръгнах към него. Не можех да сдържам вълнението си. — Владетелката Ширакава е тук. Ще отидеш ли с Кахей да я съпроводиш до женското помещение за гости?
Той хвърли последната шепа просо във водата.
— Ще кажа на Кахей, но предпочитам да не ходя. Не искам да й напомням за болката, която й причиних.
— Може би си прав. Да, кажи на Кахей. Нека я доведат тук преди пладне.
— Защо е дошла? — попита Макото, хвърляйки ми кос поглед.
— На поклонение, да изрази благодарността си за оздравяването си. Но сега, когато вече е тук, възнамерявам да се оженя за нея.
— Просто ей така? — засмя се той невесело.
— Защо не?
— Опитът ми по отношение на браковете е твърде ограничен, но смятам, че при такива важни фамилии, като Ширакава, или ако се стигне дотам — Отори, е нужно съгласие, владетелите на клана трябва да заявят одобрението си.
— Аз съм владетелят в моя клан и заявявам своето съгласие — отвърнах шеговито, чувствайки, че той създава излишни проблеми.
— Твоят случай е малко по-различен. Но на кого се подчинява владетелката Ширакава? Семейството й може да има други планове за нея…
— Тя няма семейство — усетих, че почвам да се дразня.
— Не се дръж като глупак, Такео. Всички имат семейство, особено неомъжените момичета, които са наследници на големи владения…
— Аз имам и законното право, и моралното задължение да се оженя за нея, тъй като тя е била годеница на моя осиновител — в тона ми вече звучеше яд. — Шигеру недвусмислено изрази волята си да го сторя!
— Не се дразни — каза той, след като замълча за момент. — Знам какво изпитваш към нея. Казвам само онова, което ще чуеш от всекиго.
— И тя ме обича!
— Любовта няма нищо общо с брака — той поклати глава и ме изгледа така, все едно бях дете.
— Нищо не е в състояние да ме спре! Тя е тук. Няма повече да допусна да си отиде от мен. Ще се оженим още тази седмица.
Заби храмовата камбана. Един от по-възрастните монаси пое през градината, като ни гледаше неодобрително. Докато си разменяхме реплики, Макото говореше с приглушен глас, но моят тон бе висок и настъпателен.
— Трябва да отивам на медитация — каза той. — Може би и за теб ще е по-добре. Помисли, преди да пристъпиш към действие.