— Сгодени ли са?
— Официално — не. Но очевидно той очаква бракът да се състои. Благородник е, имението му е до нейното.
— Фудживара…
— Познавате ли го?
— Знам кой е. Всички го знаят освен полуграмотните като теб. Това е много подходящ съюз. Именията ще се слеят, синът на Фудживара ще наследи и двете и което е по-важно, тъй като Фудживара почти със сигурност ще се върне в столицата, при това скоро — Араи ще разполага с приятел в двора на императора.
— Нищо подобно няма да стане, защото тя ще стане моя съпруга, и то преди края на седмицата!
— Двамата заедно ще те смажат — беше вперил очи в лицето ми.
— Не и ако Араи смята, че мога да му помогна да унищожи Племето. А когато сключим брак, незабавно ще се преместим в Маруяма. Господарката Ширакава е законна наследница на владението, както и на собствеността на баща си. Това ще ми предостави средствата, от които се нуждая, за да се изправя срещу Отори.
— Като стратегия не е зле — рече Мацуда. — Но е твърде рисковано, тъй като може да настроиш Араи срещу себе си. Според мен по-добре е да му служиш известно време и да усвоиш изкуството на войната. А и не ти трябва да се сдобиваш с враг като Фудживара. Този ход, колкото и да е дързък, може напълно да съсипе надеждите ти. Не бих искал да стана свидетел на това. Държа да видя изпълнена волята на Шигеру. Струва ли си риска?
— Нищо няма да ми попречи да се оженя за нея — заявих приглушено, но твърдо.
— Ти си влюбен. Не позволявай това да повлияе на преценката ти.
— Не е просто любов. Тя е моят живот и аз съм нейният.
Той въздъхна:
— На определена възраст всички мислим така за една или друга жена. Повярвай ми, това е преходно…
— Отори Шигеру и Маруяма Наоми са се обичали силно години наред — посмях да заявя аз.
— Е, да, сигурно има някаква лудост в кръвта на Отори — отвърна той рязко, но изражението му се смекчи и погледът му стана замислен. — Истина е — рече той накрая. — Тяхната любов просъществува до смъртта им. И озаряваше всичките им планове и надежди. Ако се бяха оженили и бяха осъществили съюза, за който мечтаеха, обединявайки Средната провинция и Запада, кой знае какво биха постигнали… — той се пресегна и ме потупа по рамото. — Като че ли техните духове сега жадуват втори шанс чрез теб и владетелката Ширакава. Съгласен съм, че имението Маруяма би било идеалната база за начинанията ти. Само заради това… и заради паметта на мъртвите ще дам съгласието си за този брак. Можеш да се заемеш с нужната подготовка.
— Никога не съм присъствал на сватба — признах, след като се поклоних доземи с признателност. — Какво трябва да се направи?
— Жената, която придружава Каеде, ще знае. Питай нея. Надявам се, че не ме е обзела старческа сенилност…
Наближаваше време за обяд. Отидох да се измия и да се преоблека. Премених се грижливо с една от другите копринени роби с герба на Отори на гърба, които бях получил, когато пристигнах в Тераяма след дългия поход през снега. Ядох разсеяно, без да усещам вкуса на храната, наострил слух за пристигането на Каеде. Накрая чух гласа на Кахей пред столовата. Викнах го и той дойде при мен.
— Владетелката Ширакава е в женското помещение за гости — рече той. — От Хаги пристигнаха още петдесет души. Ще ги разквартируваме в селото. Гемба го урежда…
— Ще се срещна с тях довечера — казах, въодушевен от двете новини.
Оставих го да яде и се върнах в стаята си, където коленичих при писалището и извадих свитъците, които игуменът ми бе казал да прочета. Имах чувството, че ще умра от нетърпение, докато видя Каеде отново, но постепенно изкуството на войната ме погълна — разказите за спечелени и загубени битки, разборът на стратегия и тактика, ролите, изпълнявани от Земята и Небето. Задачата, която ми бе поставил, бе как да бъде превзет град Ямагата. Решението трябваше да бъде само теоретично, нищо повече; Ямагата все още се управляваше от Араи чрез неговия временен губернатор, макар че пристигаха сведения, според които Отори планирали да си върнат града — тяхна бивша собственост — и затова събирали армия на южната си граница близо до Цувано. Намерението на Мацуда бе да осъществи връзка с Араи от мое име и да ни помири, след което аз да служа на Араи, докато уреждам въпроса с наследството си от клана Отори. Сега обаче си дадох ясна сметка, че ако рискувам отново да предизвикам негодуванието на Араи, женейки се за Каеде, може да ми се наложи да превзема Ямагата незабавно. Това придаде известен практически смисъл на изучаваните от мен стратегии.