— Араи предлага награда за информация — обяви Юки, поставяйки купичка чай на рогозката пред всеки от нас.
— Никой в Ямагата няма да посмее да предостави сведения доброволно — каза Акио. — Сторят ли го, ще пострадат!
— Точно от това се опасявах — каза Котаро на Кенджи. — Араи не е имал вземане-даване с нас, а сега се страхува от силата ни.
— Да го премахнем ли? — попита Акио с готовност. — Ние…
Котаро направи рязък жест с ръка. Младежът се поклони отново и млъкна.
— След смъртта на Ийда вече се забелязва липса на стабилност. Ако и Араи загине, кой знае каква анархия ще настане!
Кенджи каза:
— Не виждам в Араи някаква сериозна опасност. Заплахи и закани може би, но в крайна сметка нищо повече. При настоящото положение на нещата той е нашата най-добра възможност за мир — после впери поглед в мен. — Това е, което искаме повече от всичко. Нуждаем се от известен ред и законност, за да може делото ни да преуспее.
— Араи ще се върне в Инуяма и ще я превърне в своя столица — каза Юки. — Градът е по-лесен за отбрана и представлява по-голямо средище от Кумамото. Освен това в качеството си на победител владетелят предявява претенции за всички земи на Ийда.
— Хм — изсумтя Котаро и се обърна към мен. — Бях планирал да се върнеш в Инуяма заедно с мен. През идните седмици трябва да се погрижа за някои дела там, а ти щеше да започнеш обучението си. Може би все пак ще е по-добре да останеш тук още няколко дни. След това ще те отведем на Север, отвъд Средната провинция, в друга къща на Кикута, където никой не е чувал за Отори Такео и където ще започнеш нов живот. Умееш ли да жонглираш?
Поклатих глава.
— Имаш една седмица да се научиш. Акио ще ти покаже. Юки и някои други актьори ще те придружават. Ще се срещна с теб в Мацуе.
Поклоних се безмълвно. Както бях свел очи, погледнах крадешком към Акио. Той се беше втренчил мрачен в пода, а между свъсените му вежди се бе врязала дълбока бръчка. Бе само три-четири години по-голям от мен, но в този момент си личеше как щеше да изглежда като старец. Значи той беше жонгльор. Съжалих, че бях порязал сръчната му ръка, но смятах действията си за напълно оправдани. При все това битката заедно с някои други чувства продължаваше да стои помежду ни, неразрешена и разяждаща.
Котаро каза:
— Кенджи, връзката ти с владетеля Шигеру те уличава. Твърде много хора знаят, че това е основното ти жилище. Останеш ли тук, Араи със сигурност ще те арестува.
— За известно време ще отида в планината — отвърна Кенджи. — Ще посетя старците, ще прекарам известно време с децата — той се усмихна и отново доби вида на моя безобиден възрастен учител.
— Извинете, но как да бъде наричан този човек? — попита Акио.
— Засега може да бъде назован някак като актьор — отвърна Котаро. — А какво ще е името му като член на Племето, зависи…
Зад думите му се криеше някакво значение, което не разбрах, но Акио явно го схвана отлично.
— Баща му се отрече от Племето! — избухна той. — Обърна ни гръб!
— Но синът му се завърна с всичките дарби на Кикута — отвърна учителят. — Не се безпокой, засега ти ще си старшият за всичко. Такео, ще се подчиняваш на Акио и ще се учиш от него! — по устните на новия ми учител заигра усмивка. Явно ме чакаха трудни дни. Лицето на Кенджи бе мрачно, сякаш и той предчувстваше неприятности. — Акио притежава много умения — продължи Котаро. — Ти трябва да ги овладееш — той изчака да кимна в знак на съгласие, след което нареди на Акио и Юки да напуснат.
Преди да си тръгне, Юки напълни отново купичките с чай и двамата възрастни мъже отпиха шумно. Долових мирис на готвено. Имах чувството, че не бях ял от дни. Съжалих, че не бях приел предложението на Юки да хапна нещо предишната вечер; вече ми призляваше от глад.
Котаро се обади:
— Казах ти, че съм първи братовчед на баща ти. Не ти казах обаче, че той бе по-възрастен от мен и след смъртта на дядо ни той щеше да стане господарят на рода. Акио ми е племенник и пряк наследник. Завръщането ти повдига въпроси за наследството и старшинството. Как ще ги разрешим, зависи от поведението ти през следващите месеци.