Сугита Харуки — васал (1).
Сугита Хироши — негов племенник (3).
Сакаи Масаки — братовчед на Хироши (3).
Владетелят Ширакава (1).
Каеде — неговата най-голяма дъщеря, братовчедка на владетелката Маруяма (1).
Аи; Хана — негови дъщери (2).
Аяме; Манами — прислужници в имението (2).
Акане (3).
Амано Тензо — васал на Ширакава (1).
Шоджи Кийоши — главен васал на владетеля Ширакава (1).
Фамилията Муто:
Муто Кенджи — учител на Такео, господарят (1).
Муто Шизука — племенница на Кенджи и компаньонка на Каеде (1).
Зенко; Таку — нейни синове (3).
Муто Сейко — съпруга на Кенджи (2).
Муто Юки — дъщеря на Кенджи и Сейко (1).
Муто Юзуру — братовчед (2).
Кана; Мияби — прислужници (3).
Фамилията Кикута:
Кикута Исаму — истинският баща на Такео (п.).
Кикута Котаро — негов братовчед, господарят (1).
Кикута Госабуро — по-малкият брат на Котаро (2).
Кикута Акио — техен племенник (1).
Кикута Хаджиме — борец (2).
Садако — прислужница (2).
Фамилията Курода:
Курода Шинтаро — прочут наемен убиец (1).
Кондо Киичи (2).
Имаи Казуо (2).
Кудо Кейко (2).
Владетелят Фудживара — благородник, прокуден от столицата и пратен в изгнание (2).
Мамору — негово протеже и компаньон (2).
Оно Риеко — негов братовчед (3).
Мурита — васал (3).
Мацуда Шинген — игумен на Тераяма (2).
Кубо Макото — монах, най-близкият приятел на Такео (1).
Джин-Емон — бандит (3).
Джиро — син на земеделец (3).
Джо-Ан — низвергнат от обществото (1).
Раку — сив, с черна грива и опашка; първият кон на Такео, подарява го на Каеде.
Кю — черен, принадлежал на Шигеру, изчезнал в Инуяма.
Аои — черен (полубрат на Кю).
Ки — дорестият кон на Амано.
Шън — дорестият кон на Такео (много интелигентен).
Първа глава
Ширакава Каеде лежеше потънала в дълбокия сън, граничещ с несвяст, който Кикута умееха да предизвикват само с поглед. Нощта превали, зората се сипна и звездите избледняха, звуците на храма се извисяваха и заглъхваха около нея, но тя не помръдваше. Не чуваше своята приятелка Шизука, която от време на време тревожно произнасяше името й, опитвайки се да я събуди. Не усещаше дланта й върху челото си. Не долавяше и гълчавата от пратениците на владетеля Араи Дайичи, които все по-настоятелно съобщаваха желанието на господаря им да разговаря с владетелката Ширакава. Дишането й бе спокойно и равномерно, а чертите й бяха застинали, наподобявайки маска.
Привечер характерът на съня й видимо се промени. Клепачите й затрепкаха, а устните й сякаш се разтеглиха в усмивка. Пръстите й, до този момент присвити в юмрук, се изпънаха.
„Имай търпение. Той ще дойде за теб.“
Каеде сънуваше, че се е вледенила. Думите отекнаха в съзнанието й съвсем отчетливо. В съня й нямаше страх, само усещане, че е обгърната от нещо хладно и бяло в един свят на безмълвие и скованост.
Очите й се отвориха. Още не беше мръкнало. Сенките й подсказаха, че е привечер. Звънна разлюлян от вятъра чан, само веднъж, и после въздухът застина неподвижен. Денят, за който нямаше никакъв спомен, вероятно е бил топъл. Тилът й под дългите коси бе влажен от пот. Откъм стрехите се носеше приглушено цвърчене на лястовици. Скоро щяха да отлетят на юг. Вече бе есен.
Звуците на птиците й напомниха за рисунката, която тук, на същото това място, преди няколко седмици й бе подарил Такео — скица на дива горска птица, която й бе внушила мисъл за свободата; беше се загубила заедно с всичките й вещи, сватбени роби и други дрехи по време на пожара, пламнал в крепостта Инуяма. Вече не притежаваше нищо. Шизука й бе намерила няколко стари роби от обитателите на къщата, в която бяха отседнали, бе взела назаем от тях гребени и разни други неща от първа необходимост. Преди това не се бе озовавала на подобно място — къща на търговец, облъхната от тежкия мирис на ферментираща соя, пълна с хора, които гледаше да избягва, защото всички — и най-вече слугите — неизменно я заглеждаха, а някои от прислужничките даже идваха да я съзерцават скришом, надничайки през преградите.