Когато стигнах до къщата на Муто, натрапчивата мисъл, която се бе спотайвала в дъното на съзнанието ми цяла нощ, сега изплува на повърхността. Как щях да мина през покрива на зида откъм улицата? Белият хоросан, сивите керемиди проблясваха на утринната дрезгавина, все едно ми се присмиваха. Клекнах в заслона на отсрещната къща, обзет от дълбоко съжаление за собствената си прибързаност и глупост. Бях загубил фокус и концентрация — слухът ми бе остър както винаги, но вътрешната увереност, инстинктът бе изчезнал.
Не можех да остана там, където се намирах в момента. В далечината чух тропот на нозе и на конски копита. Приближаваха група мъже. Гласовете им се носеха към мен. Стори ми се, че разпознах западния диалект, който би означавал, че са хора на Араи. Знаех, че ако ме открият, животът ми с Племето щеше да приключи… а може би и животът ми въобще, в случай че Араи бе толкова оскърбен, колкото се говореше.
Нямах друг шанс, освен да изтичам до портата и да извикам на стражите да отворят, но точно когато се канех да прекося улицата, от другата страна на зида чух гласове. Акио подвикваше тихо на пазачите. Последваха скърцане и тракане, докато вдигаха резетата на портата.
Патрулът се появи в отсрещния край на улицата. Аз станах невидим, изтичах до портата и се шмугнах вътре.
Стражите не ме видяха, но Акио успя точно както бе предугадил движенията ми в Инуяма, когато от Племето ме хванаха за пръв път. Препречи ми пътя и сви юмруци.
Аз се стегнах да понеса ударите, които, бях сигурен, щяха да последват, но той реши да не пилее време. Дръпна ме рязко към къщата.
Конете на патрула вече се движеха по-бързо и се приближаваха в тръс по улицата. Препънах се в кучето. То изскимтя в съня си. Ездачите извикаха на пазачите при портата:
— Добро утро!
— Какво открихте? — викна един от пазачите в отговор.
— Не е ваша работа!
Докато Акио ме дърпаше да вляза в къщата, погледнах назад. През тясното пространство между банята и стената видях само отворената порта и улицата зад нея.
Зад конете двама пешаци влачеха помежду си пленник. Не можах да го видя ясно, но чух гласа му. Чух молитвите му. Беше мъжът, с когото бях разговарял доскоро — низвергнатият Джо-Ан.
Вероятно инстинктивно бях пристъпил пак към портата, защото Акио ме дръпна обратно с такава сила, че замалко да ми изкълчи рамото. След което вече ме плесна — безмълвно, но резултатно — отстрани по врата. Стаята се завъртя шеметно; усетих, че ми призлява. Все така, без да каже нито дума, ме завлече в основното помещение, където прислужницата метеше рогозката и въобще не ни забеляза.
След като плъзна встрани стената към тайното помещение и ме блъсна вътре, викна към кухнята. В стаята влезе съпругата на Кенджи и той върна стената обратно на мястото й.
Лицето й бе бледо, очите — подпухнали, сякаш все още се бореше със съня. Почувствах гнева й още преди да заговори. Тя ме зашлеви два пъти през лицето:
— Ах, ти, малък негоднико! Мелез малоумен! Как посмя да ми сториш това! — Акио ме блъсна на пода, без да пуска ръцете ми, които бе извил отзад на гърба ми. Не изохках, само сведох покорно глава. Не виждах смисъл да казвам каквото и да било. — Кенджи ме предупреди, че ще се опиташ да се измъкнеш. Тогава не му повярвах. Защо го направи? — тъй като не отговорих, тя коленичи до мен и повдигна главата ми, за да може да ми вижда лицето. Държах очите си извърнати встрани. — Отговори ми! Да не си невменяем?
— Просто да видя дали ще успея — промълвих. Тя въздъхна с нескрито раздразнение досущ като съпруга си. Добавих: — Мразя да ме затварят…
— Това е лудост! — възкликна гневно Акио. — Той излага на опасност всички ни. Трябва да…
Тя го прекъсна рязко:
— Това решение може да бъде взето само от главата на фамилията Кикута. А дотогава нашата задача е да се опитаме да го опазим жив и да не позволим на Араи да го залови — тя отново ме цапна по главата, но този път не толкова силно.
— Кой те видя?
— Никой. Само един от низвергнатите.
— Кой?
— Един кожар. Джо-Ан.
— Джо-Ан? Откаченият? Онзи, дето видял ангел? — тя пое дълбоко въздух. — Не ми казвай, че точно той те е видял.
— Поговорихме си малко — признах.
— Хората на Араи вече са го заловили — заяви Акио.