Шизука вече бе слязла от коня. Вдигна поглед към нея и попита:
— Какво има, господарке?
— Градината! — възкликна Каеде. — Какво се е случило с нея?
Навсякъде личаха пораженията от свирепите бури. Напряко през потока се бе прострял изкоренен бор. При падането си бе съборил и строшил близкия каменен фенер. В съзнанието й проблесна внезапен спомен — фенерът, току-що закрепен, свети; вечер е, празникът на мъртвите, запалена лампа се носи надолу по потока, майчината ръка гали косите й.
Тя се взря недоумяваща в съсипаната градина. Това не бяха само последствията от бурята. Очевидно месеци наред никой тук не бе полагал грижи за храстите или мъха, не бе почиствал езерцата и не бе подрязвал дърветата. Нима това бе нейната къща — едно от главните имения в Западната провинция? Какво бе станало със силния някога клан Ширакава?
Конят наведе глава и я потърка в предния си крак. Изцвили, нетърпелив и уморен, в очакване, след като бяха спрели, да го разседлаят и нахранят.
— Къде са пазачите? — попита Каеде озадачена. — Къде са всички?
Мъжът, когото бе нарекла Белега — капитанът на ескорта — отиде яздейки до верандата, приведе се напред и извика:
— Хей, има ли някой вътре?
— Не влизай — викна му тя. — Изчакай ме. Аз ще вляза първа.
Дългоръкия стоеше до Раку и държеше юздите. Каеде се плъзна по гърба на коня в ръцете на Шизука. Дъждът бе намалял и сега само леко ръмеше, обсипвайки косите и дрехите им с блестящи капчици. В градината се стелеше тежка миризма на влага и гнилоч, на кисела почва и окапали листа. Каеде усети как образът на светлия дом от детството, съхраняван грижливо в сърцето й през тези дълги осем години, изведнъж става непоносимо ярък и после изчезва завинаги.
Дългоръкия тикна юздата в ръцете на един от пешаците и изваждайки меча си, застана пред Каеде. Шизука ги последва. Събуха сандалите си на верандата и влязоха, но мирисът на къщата й се стори напълно непознат. Това бе нечий чужд дом. Доловил внезапно движение вътре, Дългоръкия се хвърли напред в сумрака. Последва стъписан момичешки вик. Мъжът дръпна девойката на верандата.
— Пусни я! — нареди Каеде гневно. — Как смееш да я докосваш?
— Той само ви охранява — измърмори Шизука, но Каеде не слушаше.
Тя пристъпи към девойката, хвана я за ръцете и се втренчи в лицето й. Беше почти на нейната височина, с нежно лице и светлокафявите очи на баща й.
— Аи? Аз съм сестра ти Каеде. Не ме ли помниш?
Момичето се втренчи в нея. Очите му се напълниха със сълзи.
— Сестричке? Наистина ли си ти? За момент срещу светлината… помислих те за майка…
Каеде я прегърна, усещайки как собствените й очи плувнаха в сълзи.
— Починала е, нали?
— Преди около два месеца. Последните й думи бяха за теб. Копнееше да те види, но новината за брака ти й донесе покой — гласът на Аи секна и тя се отскубна от прегръдката на Каеде. — Защо си тук? Къде е съпругът ти?
— Нямахте ли вести от Инуяма?
— Тази година ни връхлетяха страшни тайфуни. Много хора умряха, реколтата беше съсипана. Научихме съвсем малко… само неясни слухове за бунт, за война. След последната буря оттук профуча някаква войска, но нито разбрахме с кого се бият, нито защо.
— Армията на Араи?
— Бяха Сейшуу от Маруяма и от Юг. Възнамеряваха да се присъединят към владетеля Араи срещу клана Тохан. Татко беше бесен, защото се смяташе за съюзник на владетеля Ийда. Искаше да им попречи да минат оттук. Пресрещна ги близо до Свещените пещери. Те се опитаха да преговарят с него, но той ги нападна.
— Татко се е сражавал с тях? Мъртъв ли е?
— Не, победиха го, разбира се, и повечето от хората му бяха убити, но той оцеля. Смята Араи за предател, жаден за власт. Все пак той е положил клетва за вярност към Ногучи, когато са те пратили при тях като заложница.
— Ногучи са разбити и аз вече не съм тяхна заложница. Сключих съюз с Араи — каза Каеде.
Очите на сестра й се разшириха.
— Нищо не разбирам. Съвсем нищо — тя сякаш едва сега забеляза Шизука и мъжете отвън. Махна безпомощно с ръка. — Прости ми, сигурно си изморена. Идваш от дълъг път. Хората ти вероятно са гладни — тя се намръщи и внезапно придоби вид на объркано дете. — Какво да направя? — прошепна. — Почти няма какво да ви предложим.