— Къде са прислужниците?
— Пратих ги да се скрият в гората, когато чухме конете. Мисля, че ще се върнат едва привечер.
— Шизука — рече Каеде. — Иди в кухнята и виж какво има. Приготви храна и чай за мъжете. Могат да отдъхнат тук тази вечер. Нужни са ми поне десетина, които да останат с мен — тя посочи Дългоръкия. — Нека той ги подбере. Другите трябва да се върнат в Инуяма. Ако навредят по какъвто и да било начин на моите хора или на собствеността ми, ще заплатят с живота си.
Шизука се поклони.
— Да, господарке.
— Ела, ще те заведа — каза Аи и тръгна пред Шизука към задната част на къщата.
— Как се казваш? — обърна се Каеде към Дългоръкия.
Той коленичи пред нея.
— Кондо, господарке.
— От хората на Араи ли си?
— Майка ми беше от клана Сейшуу. Баща ми, ако ми позволите да ви се доверя, беше от Племето. Сражавах се с хората на Араи при Кушимото и бях поканен да отида на служба при него.
Тя сведе поглед към него. Дългоръкия не беше в първа младост. Косите му бяха посребрени, а кожата на врата му — набраздена от бръчки. Запита се какво ли е било миналото му, какво ли е вършил за Племето и доколко можеше да му има доверие. Но й беше нужен човек, който да се оправя с войниците и конете, както и да брани къщата; Кондо бе спасил Шизука, хората на Араи се страхуваха от него и го уважаваха, а и той притежаваше бойните умения, които тя изискваше.
— Вероятно ще имам нужда от помощта ти за няколко седмици — рече тя. — Може ли да разчитам на теб?
Той вдигна поглед към нея. Сгъстяващият се здрач й попречи да види добре изражението му. Мъжът се усмихна и белите му зъби проблеснаха в мрака. Когато заговори, в гласа му прозвучаха искреност и дори преданост.
— Господарката Отори може да разчита на мен, докогато реши.
— Тогава се закълни — рече тя, усещайки как се изчервява, докато заявяваше власт, която не бе сигурна, че притежава.
За момент бръчките около очите му се свиха. Той опря чело в рогозката и се закле във вярност към нея и семейството й, но тя си помисли, че долавя в гласа му нотка на ирония. „Членовете на Племето никога не са искрени, рече си тя усещайки че я побиват тръпки. Освен това се подкрепят само помежду си.“
— Иди и подбери хората, на които смяташ, че можеш да имаш доверие — нареди тя. — Виж колко зоб има за конете и дали мястото в оборите е достатъчно за подслон.
— Господарке Отори — отвърна той и Каеде отново си помисли, че долавя в гласа му скрита ирония. Запита се доколко Кондо бе наясно с истината и каква част от нея му бе разкрила Шизука.
След няколко минути Аи се върна, хвана ръката на Каеде и попита:
— Да кажа ли на татко?
— Къде е той? Какво е състоянието му? Ранен ли е?
— Само леко. Но не е от раната… смъртта на мама, загубата на толкова хора… понякога сякаш не е на себе си и като че ли не знае къде се намира. Разговаря с призраци и привидения.
— Защо не си е отнел живота?
— Първоначално, когато го донесоха, искаше… — гласът на Аи секна и тя се разрида. — Аз му попречих. Бях толкова слаба. Двете с Хана се вкопчихме в него и го умолявахме да не ни изоставя. Аз му прибрах оръжията — тя извърна набразденото си от сълзи лице към Каеде: — Вината е моя. Трябваше да имам повече смелост. Трябваше да му помогна да умре и после да убия себе си и Хана, както подобава да стори дъщерята на един воин. Но не можах. Нямах сили да отнема живота й, нито да я оставя сама. Затова живеем в срам и това подлудява татко.
Каеде си помисли: „Аз също трябваше да се самоубия, когато разбрах, че владетелят Шигеру е станал жертва на предателство. Но не го сторих. Вместо това убих Ийда.“ Тя докосна страната на Аи и усети влагата от сълзите й.
— Прости ми — прошепна Аи. — Проявих такава слабост.
— Не — отвърна Каеде. — Защо трябва да умираш? — сестра й бе едва тринайсетгодишна, не бе извършила никакво престъпление. — Защо която и да е от нас да избира смъртта? — продължи тя. — Напротив, ще живеем. Къде е Хана?
— Пратих я в гората с жените.
Каеде почти никога не бе изпитвала състрадание. Сега то избликна в нея болезнено като скръбта. Спомни си как й се бе явила Бялата богиня. Всемилостивата я бе утешила, бе й дала дума, че Такео ще се върне при нея. Но наред с обещанието си бе изискала от нея да почувства състрадание, да остане жива и да се погрижи за сестрите си и за хората си, за нероденото си дете. Чу как отвън Кондо с рязък глас дава заповеди и как мъжете се провикват в отговор. Изцвили кон, отвърна му друг. Дъждът се беше усилил и барабанеше в ритъм, който й се стори познат.