— Отпреди няколко месеца, точно преди да напусна имението на Ногучи — отвърна Каеде. Двете сестри останаха коленичили на пода, без да знаят какво да си кажат една на друга. Дъждът вече се лееше отвън, стичаше се от стрехите като завеса от стоманени стрели. Здрачът все повече се сгъстяваше. Каеде си помисли: „Не мога да кажа на Аи, че самият владетел Араи изпрати Шизука при мен като част от тайния заговор за свалянето на Ийда или че Шизука е от Племето. Не мога да й кажа нищо. Още е толкова малка, никога не е напускала Ширакава, не знае нищо за света.“ — Мисля, че трябва да отидем при татко — каза тя.
Но в този момент го чу да вика от една отдалечена част на къщата:
— Аи! Аяме! — стъпките му приближаваха. Той нареждаше жално: — Ах, всички са заминали и са ме изоставили. Тези никаквици! — влезе в стаята и щом видя Каеде, замръзна намясто. — Кой е там? Гости ли имаме? Кой е дошъл по това време на нощта и в този дъжд?
Аи стана и отиде при него:
— Това е Каеде, татко, Каеде, тя се върна. Жива и здрава.
— Каеде? — той пристъпи към нея.
Тя не стана, но както беше на мястото си, се поклони дълбоко, опирайки чело в пода. Аи помогна на баща си и той коленичи пред Каеде.
— Изправи се, хайде — каза той нетърпеливо. — Нека видим най-лошото един в друг.
— Татко? — попита тя, вдигайки глава.
— Аз съм опозорен мъж — рече той. — Трябваше да умра. Но не го сторих. Сега съм празен, жив съм само привидно. Погледни ме, дъще!
Наистина с него бяха станали ужасни промени. Той винаги бе тъй овладян, с величествена осанка. Сега изглеждаше като жалко подобие на себе си. От слепоочието до лявото му ухо се виждаше полузаздравяла рана от острие; косата около нея бе обръсната. Нозете му бяха боси, кимоното — осеяно с петна, а лицето — потъмняло от отдавна небръснатата брада.
— Какво е станало с теб? — възкликна тя, стараейки се в гласа й да не прозвучи гняв. Бе дошла тук, дирейки убежище, закопняла за изгубения дом от детството, който бе оплаквала през тези осем години, за да го намери сега почти унищожен.
Баща й махна вяло с ръка:
— Какво значение има? Всичко е погубено, унищожено. Твоето завръщане е последният удар. Какво стана с брака ти с владетеля Отори? Не ми казвай, че е мъртъв.
— Не по моя вина — отвърна тя горчиво. — Ийда го уби.
Баща й стисна устни и лицето му побледня.
— Тук нищо не сме разбрали за това…
— Ийда също е мъртъв — продължи тя. — Армията на Араи превзе Инуяма. Тохан са свалени от власт.
Споменаването на Араи видимо го напрегна.
— Този предател! — измърмори той, втренчен в мрака, все едно там се бяха събрали призраци. — Той е победил Ийда? — замълча за момент и после продължи: — Значи за пореден път се озовавам на губещата страна. Семейството ми сигурно е прокълнато. За първи път съм доволен, че нямам син, който да ме наследи. Кланът Ширакава може да се затрие, без някой да скърби за него.
— Имаш три дъщери! — отвърна Каеде, обзета от гняв.
— Най-голямата от които също е прокълната да причинява смъртта на всеки мъж, който се обвърже с нея!
— Ийда причини смъртта на владетеля Отори! Беше си заговор от самото начало. Бракът ми бе замислен, за да го примами в Инуяма в ръцете на Ийда — дъждът барабанеше шумно по покрива и струеше от стрехите. В стаята тихо влезе Шизука с още лампи, сложи ги на пода и коленичи зад Каеде. „Трябва да се овладея, помисли си Каеде. Не бива да му казвам всичко.“
Той се бе втренчил в нея с озадачено изражение.
— И сега ти омъжена ли си или не?
Сърцето й биеше устремно. Никога не бе лъгала баща си. Почувства, че не може да изрече нито дума. Извърна глава, все едно обладана от скръб. Шизука се притече на помощ и прошепна:
— Може ли аз да ви обясня, владетелю Ширакава?
— Коя е тази? — попита той Каеде.
— Личната ми прислужница. Дойде при мен в имението на Ногучи.
Той кимна към Шизука:
— Какво имаш да ми кажеш?
— Господарката Ширакава и владетелят Отори се венчаха тайно в Тераяма — подхвана Шизука с приглушен глас. — Вашата роднина Маруяма им беше свидетелка, но тя също умря в Инуяма.
— Маруяма Наоми е мъртва? Нещата отиват от зле на по-зле. Сега владението ще попадне в ръцете на семейството на заварената й дъщеря. Може да се наложи да им дадем и Ширакава…
— Аз съм нейна наследница — каза Каеде. — Тя повери цялата си собственост на мен.